Георгиос Ласанис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Измаил (град)|
Ред 19:
В 1819 година в Одеса е поставена пиесата на Ласанис „Елада и чужденецът“», в която Ласанис също така играе. На премиерата присъства градоначальникът [[Александър Ланжерон]], който поздравява Ласанис като драматург и актьор. Пиесата е посрещната с ентузиазъм, отбелязан и от виенското гръцко списание „[[Ермис о Логиос]]“. В същата година в Одеса е поставена трагедията на Ласаниса „Хармодий и Аристогейтон“.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 271.</ref>
 
През [[1820]] г. напуска Одеса, за да помогне на гръцкия революционер [[Александрос Ипсилантис (1792-1828)|Александрос Ипсилантис]]. Ласанис взима участие в съвещанието на 5-7 октомври 1820 година в [[Измаил (град)|Измаил]]<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 356.</ref>
и на 16 февруари 1821 година в дома на сестрата на Ипсиланти, в [[Кишинев]], където е прето окончателното решение за начало на въстанието.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 382.</ref> Ласанис е сред етеристите, които минават [[Прут]] на 21 февруари 1821 година заедно с Ипсиланти, който провъзгласява началото на революцията.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 385.</ref> Със заповед от 25 февруари Ипсиланти назначава Ласаниса за свою адютант.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 388.</ref> Ласанис участва в [[Битка при Драгашани|сражението при Драгашани]], където загива цвета на гръцкото студентство в Русия, Австрия и Влахия. След поражението, Ласанис е изпратен в Ротен Турм, [[Трансилвания]], където получава от австрийците разрешение за транзит през тяхна територия за Ипсиланти и съпровождащите го 7 революционери.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 428.</ref> Вместо обещания транзит, Ипсиланти и спътниците му са арестувани и прекарват две години в крепоста [[Мукачево]], а в 1823 година са преместени в крепостта [[Терезин]] в Бохемия.<ref>Δημήτρης Φωτιάδης, Η Επανάσταση του 21, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τομ Ά, σελ. 431.</ref>