Толстоизъм: Разлика между версии

В България се разпространява след 1900 г. от Сава Ничев, Стефан Андрейчин, Георги Шопов, Христо Досев. Основават се колонии, най-вече при управлението на БЗНС (1920-1923). Издават се книги, списания и вестници. В България са най-много изданията и преводите на религиозните съчинения на Лев Толстой в цял свят. Последната и най-голяма и дълго просъществувала колония до с. Мечкюр (сега [[Прослав]] — квартал на гр. Пловдив) е разтурен от комунистическата власт през 1958 г. Колонии има в с. [[Ясна поляна]], Бургаско; с. [[Дерманци]], Луковитско; с. [[Индже войвода]], Бургаско; с. [[Ружинци]], Белоградчишко; с. Върбовка, Севлиевско. За разлика от руския толстоизъм, българският участва в политиката, като се стреми да прокара най-вече в програмата на БЗНС проекта на американския икономист [[Хенри Джордж]] за единния налог върху ценността на земята, независимо дали е земеделска или е градска. {{факт|Симпатизанти на толстоизма са много политици и писатели: Найчо Цанов, Михаил Маджаров, Д.Драгиев, Константин Муравиев, Д.Гичев, Тодор Влайков, П.Росен, А.Константинов, П. Ю. Тодоров, Рачо Стоянов, а също така някои учени и художници: Иван Унджиев, Генчо Пирьов, Иван Дуйчев, Д.Кацаров, Янко Тодоров, Атанас Тинтеров, Никола Аврамов, Владимир Димитров-Майстора, М.Кацаров, Б.Георгиев…|2013|10|25}}