Одринска българска мъжка гимназия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{Училище
| име = Българска мъжка гимназия<br />„Д-р Петър Берон“
| лого =
| снимка = Bulgarian high school in Odrin.JPG | описание =
|
| закрита = [[1913]] г.
| основател = [[Българска екзархия]]
| вид = [[гимназия]]
Line 11 ⟶ 13:
| ученици =
| учители =
}}
'''Българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон“''' в [[Одрин]] е главен просветен и революционен център на българите в османската част на [[Тракия]].
Line 20 ⟶ 21:
==Дейност ==
[[Файл:Edirne-Bulgarian-men-school-stamp-1896.jpg|дясно|мини|250п|Печатът на училището]]
[[File:Bulgarian-men-school-Edirne-1st-alumni.jpg|дясно|мини|250п|Ученици от първия випуск на Одринската българска мъжка гимназия с учителите си, учебната 1898/1899 година.]]
Първото българско училище в Одрин е открито през 1846 г. в махалата "Калето". Пръв негов учител бил ученикът на [[Неофит Рилски]], [[Калист Луков]]. Скоро след това, сградата е опожарена от гърците, а учителят прогонен от града. В 1850 г. училищено е възстановено и е привлечен за учител Грую Монев. Година по-късно в "Калето" заможният българин Найден Кръстев построява ново българско класно училище.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kn/knodrin.html [[Коста Николов]] Спомени на един екзархийски учител,С 2001]</ref>
До учебната 1881-1882 г. училището било начално. През учебната 1885-86 г. се открива първият гимназиален клас,<ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/1684 Култура, Бр.42/(2051), 23.10.1998 ,Бр.47(2056)/27.11.1998]</ref><ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2056/t_gimn.htm]</ref> от 1891 година училището се превръща в гимназия с 4 гимназиални класа. От 1896 тя носи името на видния възрожденец д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и покрива част от материалните си нужди от ежегодните лихви на завещаните от него пари за учебни цели.
През учебната 1896 -1897 година учебното заведение открива V клас, а от следващата учебната година с откриването на VI клас тя се нарича "Българска мъжка педагогическа гимназия Д-р Петър Берон". От учебната 1898 - 1899 година гимназията става пълна със седем класа. Наречена е педагогическа, защото в V и VI клас се изучава педагогика по три часа седмично.<ref>Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 55.</ref>
Гимназията подготвя учители за българските училища в Тракия. Към нея има пансион, ученически хор и ученически оркестър. По това време българското девическо [[класно училище]] в града се развива в шестокласна [[Одринска българска девическа гимназия|девическа гимназия]], която носи името на патриота [[Янко Касъров]] - богат българин от [[Копривщица]]. Той завещава спечелените от него средства в [[Румъния]] за българската просвета в Одрин.<ref>Темелски, Христо. „Тържествувай българский народ“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2010, стр. 19.</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/kn/knodrin.html „Спомени на Коста Николов“]</ref>
През 1895 година учителят [[Христо Попкоцев]] създава първия революционен комитет в Одрин. <ref>[http://sandanski.us/index.php?news=347 „Освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия (1878-1912)“]</ref> Водачи на [[ВМОРО]] в Одрин са първо [[Петър Васков]], а след него - [[Климент Шапкарев]]. В Одрин още има униатска мъжка гимназия, девическа католическа гимназия и 4 основни български училища.
| |||