Иван Кишелски: Разлика между версии

| описание = руски офицергенерал

| починал-място = [[Варна]], [[България]]

'''Иван Попкиров Кишелски''' ({{lang-ru|Иван Карлович Кишельский}}) е [[Русия|руски]] [[офицер]] от [[българи|български]] произход, [[генерал-майор]], участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878).

Роден е през 1826 г в [[Котел]] в семейството на високообразования свещеник Киро Хараламбов. Учи ввъв гръцко[[Велика училищенародна вшкола|Великата [[Цариграднародна школа]] - „[[Великагръцко народнаучилище школав [[Цариград]]“. Заминава за [[Русия]] и се записва във 2 [[киев]]ска гимназия (1847-1851). Следва в Киевския университет. Като отличник получава т.нар. "професорска издръжка" и е приет в Математическия факултет на Киевския университет "Св. Владимир".

При обявяването на [[Кримската война]] се включва като доброволец и е зачислен като преводач в щаба на Руската армия. Под ръководството на ген. Хрульов участва в отбраната на [[Севастопол]] и показва изключителна смелост и военен талант. След войната, през [[(1857]] г.,) остава на руска военна служба и пътува инкогнито из България с разузнавателна цел. Служи 10 год. служи в [[Кавказ]] и [[Одеса]] (1858-1868), откъдето подпомага с муниции организирането на български чети. Ординарец е на ген. [[Владимир Черкаски|Черкаски]], от когото получава най-съвременни военни знания.

През есента на 1876 г. е изпратен в [[Румъния]]. Организира събиране на разузнавателни сведения за турската армия. Използва средите на българската емиграция, с която поддържа връзки. Подпомага българските чети и национал-революционните дейци. Участва в създаването на [[БългарскоБългарското книжовно дружество]] в [[Браила]]. Съставя ''„Проект на безсмъртното общество“'' - политическа програма за Освобождениетоосвобождението на България.

По време на [[Руско-турскатурската война (от 1877-1878)|Руско-турската война]]г. (1877-1878)взема съдействаучастие завъв формирането на [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Участва във военните действия като командир на подривна и разузнавателна чета от 250 българи-доброволци. След края на войната служи във [[Временно руско управление|Временното руско управление]] на [[България]].

В свободна България последователно е назначен за губернатор на [[Видин]] и [[Варна]].

Автор е на първиятпървия български военно-приложен труд „Ръководство за успешен бой с турците“, (Букурещ, Печатница на в-к „Стара планина“, 1876).

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Кишелски, Иван}}