Сан Марко (Венеция): Разлика между версии

'''Базиликата Сан Марко''' е катедралната църква на [[Венеция]], най-известната църква в града и един от най-известните примери на [[византийска архитектура]]. Тя е разположена на [[площад Сан Марко]] в района (сестиере) Сан Марко, в близост до и свързана с [[Дворец на дожите (Венеция)|ДворецътДвореца на дожите]]. Базиликата е осветена на 8 октомври 1094 г., същата година, в която се вярва, че мощите на Св. [[Марко Евангелист]] са преоткрити в една колона от [[Витале Фалиеро]], дож по онова време. Строежът е завършен през 1617 г. Базиликата е дълга 76.50 м и висока 43 м. Първоначално тя е „параклисът“ на венецианските управители, а не градска катедрала. От 1807 г. е седалище на [[патриарх на Венеция|патриарха на Венеция]], архиепископ на римокатолическата епархия на Венеция. За пищната си архитектура, позлатени византийски мозайки и статута ѝ като символ на венецианското богатство и могъщество, от 11 век насетне сградата е известна като ''Chiesa d'Oro'' (Златна църква).