Изгонване на евреите от Англия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
(Няма разлика)

Версия от 09:32, 8 ноември 2013

Изгонването на евреите от Англия се осъществява въз основа на едикт подписан през 1290 г. от крал Едуард I. Поданиците му от еврейски произход се задължават под страх от смъртно наказание да напуснат страната.

Експулсирания на евреите в Европа (12 - 16 век)

Подбудите на суверена вероятно са били свързани с лихварската дейност на малцинството еврейска диаспора живееща на Албиона (около 2000 жители). Предходно на няколко места на острова избухват погроми.

Англия е пърната страна в света, която налага носенето на отличителен знак от евреите - още през 1218 г. В годините между 1219 от 1272 на евреите на острова са наложени редица данъци и такси. При експулсацията на евреите им е конфискувана собствеността /недвижима и движима/, като им е позволено да изнесат само толкова колкото могат да носят със себе си.

Едновременно с експулсацията на евреите, та тях им е забранено да се заселват наново и да живеят на Албиона. Забраната е вдигната от Оливър Кромуел 365 години по-късно - през 1656 г., след като през 1655 г. холандският равин Менасех Бен Израел успява да убеди видният революционер в предимствата на това решение - след т.нар. английска революция и в разгара на последвалата я гражданска война. Мотивът бил да се привлекат предприемчивите еврейски търговци, посредством които да се възстанови икономиката на страната от ужасните последици на гражданската война, макар че още през 1493 г. след изгонването на евреите от Испания, малък брой конверси се установява в Лондон. През 1536 г. те са 37 семейства, като тайната полиция знае за тяхното съществуване, но със знанието на крал Хенри VIII не ги притеснява. През 1545 г. този крал отново допуска лихварството на острова, ведно с англиканската църква. Английският парламент отхвърля това решение на краля, но съпротивата му трае само до 1571 г., когато упражняването на лихварството окончателно е легализирано в Англия.

През 1589 г. в Лондон за пръв път е представена пиесата на Кристофър Марлоу "Евреинът от Малта". През 1593 г. граф Есекс обвинява Родриго Лопес, че се опитва да отрови кралица Елизабет. През следващите години Уилям Шекспир пише "Венецианският търговец", емблематично за антисемитските стереотипи литературно произведение. Макар през 1609 г. няколко португалски марани-търговци да са експулсирани от Англия, броят на конверсите, установили се в страната, постоянно нараства през 16 век и първата половина на 17 век. [1]

Източници

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, От Шейлок до Кромуел, стр. 290-295. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също