Злетово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 28:
== История ==
[[Файл:Zletovo 3.JPG|ляво|мини|250п|Улица в селото.]]
Злетово е споменато за пръв път в 1019 година като част от [[Мородвис|Моровиздската]] епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|175-176}}</ref> СпоредСелото статистикатасе наспоменава [[Василс Кънчов]]днешното („[[Македония.си Етнографияиме и''Злетово'' статистика]]“)в къмграмота на [[1900Иван Драгаш|Иван]] година в Злетово живеят 670и [[българи]]-[[християниКонстантин Драгаш]], 230датирана [[турци]]около и1378 20 [[цигани]]година.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm КънчовНоваковић, ВасилСтојан. Македония.„Законски Етнографияспоменици исрпских држава средњега статистикавека“, СофияБеоград, 19001912, стр. 222514.]</ref>
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) към [[1900]] година в Злетово живеят 670 [[българи]]-[[християни]], 230 [[турци]] и 20 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_30.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.]</ref>
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.</ref>.
 
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават [[Цариградската патриаршия]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 297.</ref>.
 
В началото на [[20 век]] Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в селото има 776 българи екзархисти и 184 [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[сърбомани]] и функционират българско и сръбско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 130-131.</ref>