Отваря главното меню

Злетово (на македонска литературна норма: Злетово) е село в община Пробищип, Северна Македония. Селото е известно с минното дело и се намира между градовете Щип и Кочани. Близо до Злетово се намира село Лесново и известният Лесновски манастир. Край Злетово са разположени и два метоха на Лесновския манастир - Злетовският и Зеленградският манастир.

Злетово
Злетово
— село —
поглед към Злетово
поглед към Злетово
North Macedonia relief location map.jpg
41.9875° с. ш. 22.2347° и. д.
Злетово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Пробищип
Географска област Осогово
Надм. височина 553 m
Население 2477 души (2002 г.)
Пощенски код 2212
Злетово в Общомедия

ГеографияРедактиране

Землището на Злетово е 10,4 км2, от които земеделската площ е 915 хектара – 331 хектари обработваема земя, 491 хектара пасища и 143 хектара гори.[1]

ЕтимологияРедактиране

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от личното име *Злѧта, развито от личното име Зълъ и наставката -ѧта. Сравними са личното име Милета < Милѧта, местното име Болетино от личното име Болета < Болѧта (сравнимо е руското местно име Болята).[2]

ИсторияРедактиране

 
Документ от Злетовската община по време на българското управление на Македония през 1918 г.
 
Улица в селото

Злетово е споменато за пръв път в 1019 година (τήν Σύλετοβάν) като част от Моровиздската епархия на Охридската архиепископия.[3] В 1330 година е споменато като въ хорѣ злѧтовстѣи, а в 1353 година е споменато като вь земли слѧтовскои.[2] Селото се споменава като Злетово в грамота на Иван и Константин Драгаш, датирана около 1378 година.[4] В 1558 година е спомената река Злетовщица (на Злетовштице).[2]

Църквата „Успение Богородично“ е вероятно от първата половина на XVI век.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Злетово живеят 670 българи-християни, 230 турци и 20 цигани.[6] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 13 къщи в селото през 1892 година признават Цариградската патриаршия.[7]

В началото на XX век Злетово е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Злетово има 19 сръбски патриаршистки къщи.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 776 българи екзархисти и 184 патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[9]

Гробищната еднокорабна църква с по-скромни размери „Свети Илия“ е издигната в 1911 година, на южната страна от гробищата на рида Илиица. Църквата е изградена от сърбоманската община в селото.

По време на Междусъюзническата война сръбски четници изгарят Долна махала.[10] След войната Злетово попада в Сърбия, а по-късно – в Югославия.

Според преброяването от 2002 година в Злетово живеят 2477 жители (1 262 мъже и 1215 жени), които живеят в 733 домакинства.[1]

ЛичностиРедактиране

Родени в Злетово
  •   Георги Димитров (1893 – 1922), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 8 юли 1922 година[11]
  •   Георги Леков (? – 1922), деец на ВМРО, заловен в сражение и застрелян от сръбските власти[12]
  •   Димитър Антонов (1879 – ?), капитан от Българската армия
  •     Ибош чауш, турчин, деец на ВМОРО[13]
  •   Милан Генов (1877 – 1928), фармацевт, жертва на сръбските власти във Вардарска Македония
  •   Славчо Абазов (? – 1928), кратовски войвода на ВМРО
  •   Стоян Тарапуза (1933 – ), писател от Северна Македония
  •   Тасе Милосов (1872 – 1908), кратовски войвода на ВМОРО
Починали в Злетово
  •   Боян Стефанов Пенчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]
  •   Боян Тенев Ковачев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[15]
  •   Тодор Поптрайков Прокопиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[16]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. а б в Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 646.
  3. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 175 – 176.
  4. Новаковић, Стојан. „Законски споменици српских држава средњега века“, Београд, 1912, стр.514.
  5. Злетовска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 222.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 297.
  8. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  9. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 130 – 131.
  10. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 426 – 427, 429. (автор на раздела – А. Апостолов)
  11. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
  12. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
  13. Динев, Ангел. Илинденската епопея, т.I, София, 1946, стр.362.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 29
  16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 55


Населени места в община Пробищип  
Пробищип | Бунеш | Бучище | Гайранци | Горни Стубол | Горно Барбарево | Гризилевци | Гуйновци | Добрево | Долни Стубол | Долно Барбарево | Древено | Дренок | Зарепинци | Зеленград | Злетово | Калнище | Куково | Кундино | Лезово | Лесново | Марчино | Неокази | Пестришино | Петършино | Пишица | Плешанци | Пуздерци | Ратавица | Стрисовци | Стърмош | Трипатанци | Трооло | Турско Рудари | Щалковица | Ямище

Исторически села: Глобица | Радковица