|
== Дефиниции на „диктатура“ ==
{{източник|ТерминътПривържениците „диктатура”на е избран,доктрината за дадиктатура на подчертае}}пролетариата товасмятат, че [[капитализъм|капитализмът]] се състои в [[диктатура]] на [[буржоазия]]та, на тази една-единствена [[социална класа]], която притежава цялата политическа и икономическа власт, „''независимо дали под политическата форма на парламентарен режим или под формата на диктатура, каквато я разбираме днес''”. За да свалят тази класа, класата от пролетарии първо трябва да се сдобие с цялата власт, за да премахнат класовото разделение на [[общество]]то.
Днес думата [[диктатура]] понякога има шокиращо въздействие. Въпреки това философът и [[троцкист]] Даниел Бенсаид подчертава, че „''думите днес нямат същото значение, каквото биха могли да имат под перото на Маркс. На времето „диктатура” на езика на просвещенците се е противопоставяла на „тирания''”''. Диктатура се свързва с една уважавана римска институция – defensor urbis – власт дадена по изключение за ограничено време, а не безгранична власт”.''<ref>Daniel Bensaïd, Marx débordait son temps et anticipait sur le nôtre, site alencontre, janvier 2007 [archive]</ref>
== Директна демокрация ==
{{източник|Представена по този начин концепцията за диктатура на пролетариата се доближава до директната [[демокрация]].}}
Но съществуват две специфики, които ги разграничават:
За диктатура на пролетариата е нужна пролетарска [[революция]], която предварително минава през етапа на взимането на власт директно от народа. От друга страна властта е приоритет на една-единствена [[социална класа]], откъдето се появява проблемът на дискриминацията.
== Парижката комуна от 1871 г. ==
| 