Махатма Ганди: Разлика между версии

| починал-дата=[[30{{дата януари]]на [[смърт и години|1948]]|01|30|1869|10|02|1}}

Още през [[1883]] г., когато е на тринадесет години, Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първият им син, Харилал, се ражда през [[1888 г.]] г. Те имат още трима сина: Манилай ([[1892]]) г., Рамдас ([[1897]] г.) и Девадас ([[1900]] г.). След като през [[1906]] г. Ганди приема [[целибат]]а, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

През 1918 г., град [[Кхеда]] е пострадал от наводнения и глад и селяните искат освобождаване от данъци. Ганди премества щаба си в [[Надиад]],<ref name="Laboratory">{{cite web |url=http://web.archive.org/web/20061206050856/http://www.aicc.org.in/satyagraha_laboratories_of_mahatma_gandhi.htm |title=Satyagraha Laboratories Of Mahatma Gandhi |author=Unattributed |year=2004 |work=[[Indian National Congress]] website |publisher=[[All India Congress Committee]] |accessdate=25 February 2012}}</ref> организирайки десетки поддръжници и нови доброволци от региона, най-известният от които е [[Валабхай Пател]].<ref name="Gandhi Patel">Gandhi, Rajmohan (2006),[http://books.google.co.in/books?id=FauJL7LKXmkC&pg=196#v=onepage&q&f=false pp. 196–197].</ref> Използвайки липсата на сътрудничество като техника, Ганди започва забележителна кампания, в която селяните не плащат такси, дори под заплахата от конфискация на земята. Общественият бойкот на ''мамлатдарите'' и ''талатдарите'' (длъжностните лица, отговарящи за приходите в областта) съпровожда агитацията. Ганди работи усилено, за да спечели обществената подкрепа за агитацията в цялата страна. В продължение на пет месеца, администрацията отказва, но най-накрая – през месец май 1918 г., правителството приема важни разпоредби и отпуска условията за плащане на данъци до приключването на глада. В Кхеда, Валабхай Пател представя земеделските производители в преговорите с британците, които прекратяват събирането на данъци и освобождават всички затворници.<ref name="Brown1974">Brown, (1974). [http://books.google.co.in/books?id=HUo4AAAAIAAJ&lpg=PP1&pg=PA94#v=onepage&q&f=false pp. 94–102]</ref>

През 1919 г. Ганди, със слабата си позиция в Конгреса, решава да разшири основата с призив към мюсюлманите. Възможността идва съсс движението в поддръжка на [[халифат]]а, голям протест на мюсюлманите срещу сринатия статут на [[халиф]]а, духовния водач на религията им. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места и престижа на религията си.<ref>Gail Minault, ''The Khilafat Movement Religious Symbolism and Political Mobilization in India'' (1982)</ref> Въпреки, че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция,<ref>{{cite journal | last1 = Kham | first1 = Aqeeluzzafar | year = 1990 | title = The All-India Muslim Conference and the Origin of the Khilafat Movement in India | url = | journal = Journal of the Pakistan Historical Society | volume = 38 | issue = 2| pages = 155–162 }}</ref> която направлява движението в Индия, той скоро става неговия най-виден говорител и създава основа за мюсюлманска подкрепа по места във всички мюсюлмански центрове в Индия.<ref>{{cite journal | last1 = Roberts | first1 = W. H. | year = 1923 | title = A Review of the Gandhi Movement in India | journal = Political Science Quarterly | volume = 38 | issue = 2| pages = 227–248 | jstor=2142634}}</ref> Успехът му го прави първия национален лидер на Индия с мултикултурна основа и улеснява издигането му на власт в Конгреса. През 1920 г., Ганди се превръща в основен лидер в Конгреса.ref>{{cite book|author1=Sugata Bose|author2=Ayesha Jalal|title=Modern South Asia: History, Culture, Political Economy|url=http://books.google.com/books?id=qMJIuHL9ksAC&pg=PA112|year=2004|publisher=Psychology Press|pages=112–14}}</ref><ref>{{cite book|author=Judith Margaret Brown|title=Gandhi: Prisoner of Hope|url=http://books.google.com/books?id=boDAE8MLAJMC&pg=PA141|year=1991|publisher=Yale University Press|pages=140–47}}</ref> До края на 1922 г., движението в подкрепа на халифата се разпада.<ref>{{cite book|author=Wilhelm von Pochhammer|title=India's Road to Nationhood: A Political History of the Subcontinent|url=http://books.google.com/books?id=mHLB4m75pisC&pg=PA437|year=2005|publisher=Allied Publishers|page=440}}</ref>

След клането и последвалото насилие, Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията ''[[Сварадж]]'' или пълна физическа, духовна и политическа независимост.<ref name="Chakrabarty2008">{{cite book|last=Chakrabarty|first=Bidyut|title=Indian politics and society since independence: events, processes and ideology|url=http://books.google.com/books?id=QzQHZ178C24C&pg=PA154|accessdate=4 April 2012|year=2008|publisher=Routledge|isbn=978-0-415-40868-4|page=154}}</ref> През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален [[индуист]]“ и през януари 1921 г. по време на реч в [[Шри Вадтал|храма]] във [[Вадтал]], говори за значението на отказа от съдействие за [[индуизъм|индуската Дхарма]]: „На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите.“.<ref name=dh03>Hardiman, (2003). [http://books.google.co.in/books?id=UWYV5qYZ3-oC&lpg=PP1&pg=PA163#v=onepage&q&f=false p. 163]</ref>

Без обединяваща личност на Ганди, Индийският национален конгрес започва да се раздробява и се разделяне на две фракции – едната, водена от [[Читараджан Дас]] и [[Мотилал Неру]] фаворизира участието на партията в законодателната власт, а другата, водена от [[Чакраварти Раджагопалачари]] и [[Валабхай Пател]], се противопоставя на това. Освен това, сътрудничеството между индуси и мюсюлмани, която е силно в разгара на кампанията за ненасилие, замира. Ганди се опитва да преодолее тези различия по много начини, включително чрез триседмични пости през есента на 1924 г., но с ограничен успех.{{sfn|Gandhi|1990|p=131}} През тази година, Ганди е убеждаван да ръководи сесията на Конгреса в [[Белгаум]]. Ганди се съгласява да председателства сесията при едно условие – че участниците трябва да носят ''кхади''. В дългата му политическа кариера, това е единственият път, когато ръководи сесия на Конгреса.<ref name="Gandhi, the forgotten Mahatma Belgaum Congress">{{cite book|last=Jain|first=Jagdishchandra|title=Gandhi, the forgotten Mahatma|year=1987|publisher=Mittal Publications|location=Delhi|isbn=81-7099-037-8|pages=17|url=http://books.google.co.in/books?id=NurqxSttqjoC&pg=PA17}}</ref>

Индийското правителство, разтревожено от инцидента, настоява за усилване на личната охрана на Ганди, но той не иска и да чува за това – „Ако ми е съдено да загина от куршума на безумец, ще направя това с усмивка.“. По това време, Ганди е на 78 години.

На [[30 януари]] [[1948]] г., Ганди се събужда на разсъмване и се заема с работа над проекта за конституция, който трябва да представи на конгреса. Целият ден преминава в обсъждания с колеги върху бъдещия основен закон на страната. Идва време за вечерна молитва и, съпроводен от своята племенница, Ганди излиза на поляната пред дома си.

Както обикновено, събралата се тълпа бурно приветства „бащата на нацията“. Привърженици на учението му се втурват към Ганди, опитвайки се, по древен обичай, да докоснат нозете на Махатма. Използвайки настъпилата суматоха, индуския националист [[Натурам Годсе]] (който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки), наред с другите поклонници, се приближава към Ганди и стреля три пъти в него. Първите два куршума преминават през, а третиятретият остава в белите дробове, в областта на сърцето. Отслабналият Махатма, подкрепен от двете страни от племенниците си, прошепва: „О, [[Рама]]! О, Рама!“ ({{lang-hi|हे ! राम}}, тези думи са написани на паметника, издигнат на мястото на изстрелите). Тогава показва със знак, че прощава на убиеца, и след това умира. Смъртта му настъпва в 17 часа&#768; и 17 минути.

Годсе се опитва да сложи край на живота си, но в този момент към него се хвърлят хора, за да се разправят с него на място. Телохранителите на Ганди спасяват убиеца от разгневената тълпа и го предават на правосъдието. Скоро властите изясняват, че убиецаубиецът не е действал самостоятелно. Разкрит е голям антиправителствен заговор. Атентатът е планиран десет дни по-рано. Пред съда застават осем души. Всички те са признати за виновни в убийство. Двама от тях са осъдени на смърт и обесени на 15 ноември 1949 г. Останалите заговорници получават големи присъди за излежаване в затвор.