Преспа (град): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: източник за разрушаването? |
махам твърдения без източник |
||
Ред 23:
Непосредствено след тежкото поражение на българите от византийците в [[Беласишка битка|Беласишката битка]] цар Самуил намира убежище в Преспа. Тук той посреща войниците си, ослепени от император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]], и умира след получения сърдечен удар на 6 октомври 1014 г.<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html I/2: 697, 700-701]</ref> Преспа остава владетелска резиденция и при Самуиловите наследници. Тук през 1016 г. намира смъртта си сръбският княз [[Иван Владимир]], убит по заповед на цар [[Иван Владислав]]<ref name="nik171-172"/>. Византийците завладяват Преспа през 1018 г., след като по-голямата част от българските първенци се подчиняват на Василий II. Императорът запазва крепостта и я прекръства на ''Констанция''<ref>Златарски, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_4.html I/2: 736]</ref>.
Преспа е освободена в [[1040]] г. от Цар [[Петър Делян]], и е едно от последните места, в които Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]]г
В [[1203]] г. [[Цар]] [[Калоян]] освобождава района от византийско владичество. След смъртта му тук владеее българският севастократор [[Стрез]], след който, за кратко в началото на 13-ти век е във властта на [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]], което скоро е разгромено от [[Иван Асен II]] и тук отново е част от Българската държава. През 1259 г. е заюван от [[Никейска империя|Никея]]. По-късно след което следите на това средище изчезват от историческата сцена<ref>Микулчиќ, 278</ref>.
| |||