Николай Райнов: Разлика между версии

Написал е и книгата „Светите братя“. През 1933 г. (заедно с проф. [[Благой Мавров]] и [[Никола Трифонов]]) се запознава с богомилската книжнина, пазена в хранилищата на държавната библиотека на остров [[Малта]]. Изучава основателно историята и същината на богомилското учение в България. {{източник|Считал е богомилството за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. За съжаление, неговите проучвания в тази посока не са публикувани, но в редица произведения („Богомилски легенди”, „Книга за Царете”, „Богомилство и Богомили” и др.) дава ценна информация за богомилството и неговите духовни водачи. Поддържал е връзка с [[Петър Дънов]]}}, презПрез 1930 г. основава българската асоциация "Рьорих".<ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/98096/unikalen_album_s_tvorbi_na_nikolaj_riorih Даниела Кънева. Уникален албум с творби на Николай Рьорих. БНТ, 30.03.2013.]</ref>

| accessdate = 13.08.2012 }}</ref>, чиято задача е да популяризира теософските идеи, а в края на 20-те години на ХХ век той създава теософската ложа “Орфей”.<ref>[http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/01/history/s3145_5.htm Николай Генов. Теософското общество е универсална религия], в. Стандарт, 01.10.2001. </ref> Списанието излиза само две години. {{източник|Теософската ложа, функционираща като образователен кръжок за окултни знания, съществува около три години, след което постепенно се разпада. В началото на 1933 г. тя вече е разтурена. Николай Райнов става Първомайстор на масонската ложа “Парсифал” (българска секция на френския орден “Велик Ориент” в рамките на ортодоксалното свободно зидарство). Включва се и в дейността на т.нар. комасонство (смесено свободно зидарство, в чиито редове има и жени).}}