Великият инквизитор: Разлика между версии

Разбира се великата тайна на Русия и нейната мисия в глобалния свят на империите не може да бъде друга, а тя е онази "изповядана" от Иван пред Альоша, през устата на Великият инквизитор: {{цитат|... Може би ти искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай прочее: Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', това е [[SPQR|нашата тайна]]! Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', вече осем века. Тъкмо преди осем века ние взехме от него онова, което ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той ти предлагаше, като ти показа всички земни царства: ние взехме от него Рим еи меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствени царе, макар и донине да не сме смогнали да доведем нашето дело до пълен завършек ? ...|}} Да, това е [[Третият Рим]], или както се изповядва в писмата си от началото на този прословут XVI век, ''[[Псков|псковския]] [[монах]] [[Филотей]]'' до'' клисаря Михаил Григориевич Мисюрю-Мунехин и ''московския [[велик княз]] [[Василий III]]'' : {{цитат|Пазете и вземете идеята, благочестиви царю, защото от всички християнски царства остана само Вашето, защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има.|}}

Какво има да се прибави повече, както казва през устата на "Великият инквизитор" на Изтока - Иван (а по библейски Йоан) ? Нищо или всичко "е така отгатнато и така се е оправдало, че нищо повече не може нито да се прибави към тях, нито да се махне" ?. В този смисъл християнско-библейският контекст е очеваден и той по своето общочовешко и хуманно значение е изразен блестящо от "бащата на социологията" [[Макс Вебер]] в писмо до своя брат [[Алфред Вебер]] по повод неговата конфирмация - от 25 март 1884 г. /само четири години след смъртта на писателят/: {{цитат|Християнската религия е една от опорите, върху които почива всичко велико, създадено в този свят: възникналите държави; всички велики дела, които те са извършили; грандиозните закони и наредби, които са създали, та дори науката и всички велики мисли на човешкия род са се развивали главно под въздействието на християнството. Никога, откакто свят светува, мислите и сърцата на хората не са били така развълнувани, както от идеите на християнската вяра и християнската любов към ближния. Колкото повече се взираш в летописите на историята на човечеството, толкова по-ясно ще ти става това. Факт е, че в наше време всичко, което разбираме под понятието култура, почива на първо място върху християнството, че днес в учрежденията и подредбата на цялото човешко общество, в неговия начин на мислене и действие, всичко е свързано и зависи от християнството до такава степен, че ние дори не забелязваме и изобщо не съзнаваме повече, че във всичко, което правим и мислим, сме под влиянието на християнската религия. Християнството е общата връзка, която ни свързва с всички народи и хора, стоящи на същото равнище като нас, тъй като дори онези сред нас, които не се наричат християни или пък твърдят, че не искат да имат нищо общо с християнството, всъщност са усвоили основните мисли на християнството и действат несъзнателно според неговото учение.|}} <ref>{{cite book |last= Демандт |first= Александър |authorlink= Александър Демандт |title= Невинни ръце - Понтий Пилат в историята, стр. 302 |year= 2003, ISBN 954-8945-76-2 |publisher= "Изток-Запад" }}</ref>

С кулминационната точка на романа, Петокнижието и творчеството си, авторът на поемата всъщност разкрива посредством отговора на въпроса кой уби Фьодор Павлович, отговора на големия и исторически въпрос "кой уби старастарата нехристиянска [[Киевска Рус]]" /доколкото е имало такава разбира се, т.е. тази на развратничещия с многоженството си, и отхвърлящ [[християнство]]то архиетип на "бащата на семейството"/ - това несъмнено е духовно Иван Карамазов, а реално, физическия и&#768; убиец и убиец в романа е ръководещия [[опричнина]]та, исторически прототип на Смердяков! <ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 12-13 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>

В монолога на Иван към Алексей се забелязва аналогията както на [[Бог Отец]] към [[Бог Син]], така и на [[Стар завет|Вехтия]] къмто [[Нов завет|Новия завет]] - по повод на третото от и в единството - [[Свети дух|Светия дух]].

Мащабът на писателят е колосален. Авторът иска да представи на читателя именно този исторически сблъсък, който поражда и ражда [[ново време|новото време]]. Какви по-подходящи образи за това от [[Исус Христос]] и [[Томас де Торквемада]] - първият [[Историчност на Исус Христос|подлаган исторически на съмнение]], а вторият - безспорен: {{цитат|Ти ли си, ти ли си? - Но като не получава отговор, бързо прибавя: - Не отговаряй, мълчи. Та и какво би могъл да кажеш. Пък и нямаш право нищо да прибавяш към онова, което вече си казал по-рано. ... Петнадесет века се мъчихме с тази свобода, но сега с това е свършено, и то окончателно. Не вярваш ли, че е свършено окончателно? ...|}}

С окончателното завоюване на [[Андалусия]] е турен края на Реконкистата. Коя е Андалусия - страната на [[Осмолъчна звезда|осмолъчната звезда]] на легендарния [[Тартес]] или библейския [[Таршиш]], а може би на [[Атлантида]] с [[рудниците на цар Соломон]] ? Това е територията откъдето [[Ханибал]], намирайки удобенудачния и единствено възможен [[плацдарм]], отпочва [[реванш]]а срещу Рим за загубата в [[Първата пуническа война]]. Това е територията на която печели първите си победи най-знаменития пълководец в историята на Рим - [[Сципион Африкански]], известен по тези земи и със своето [[Милосърдието на Сципион|милосърдие]].

Това е и векът на [[Великите географски открития]] на [[Магелан]]; на [[Мартин Лутер]],; на [[Уилям Шекспир]]; и разбира се по земите където изгарят на кладите - на [[Мигел де Сервантес]]. Това е и векът на [[нощта на скръбта]] и на [[григориански календар|григорианския календар]], т.е. на пълното тържество на ... [[Рим]] - срещу времето на онова последно предизвикателство срещу античния [[древен Рим]] - християнството.

Голямо влияние върху творчеството на писателят оказват контактите му с две личности от обществено-политическия и културен живот на Русия от средата на 19 век - [[Владимир Соловьов]] и [[Константин Победоносцев]]. На Достоевски е отредена честта "да носи кръста" на тържественото откриване на паметника на [[Пушкин]] в Москва на 8 юни 1880 г. пред целия интелектуален елит на [[империя]]та. Малко след "своята лебедова песен" - знаменитата му и [[триумф]]ална "Реч за Пушкин" (с която потвърждава екзистенциалния си избор по [[Виа Сакра]], наместо по [[Кръстен път|Кръстния път]]), писателят умира на близо 60-годишна възраст - на 9 февруари 1881 г.<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 63 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref> Няма и месец след смъртта на писателят, Русия е разтърсена от [[цареубийство]]то на [[първомартовци]], след което цялата руска общественост си припомня предходните думи на княз [[Павел Гагарин]] към [[Дмитрий Каракозов]]: {{цитат|- Господарят император ми заповяда да Ви обявя, че Негово Величество Ви прощава като християнин, но като държавник не може да ви прости.|}}<ref>{{cite book |last= Кошел |first= Пьотр |authorlink= Пьотр Кошел |title= Историята на руския тероризъм, стр. 44 |year= 1995 |publisher= Ланс }}</ref>

Руската и световна [[Голгота]] с руските революции и края на Първата световна война е общоизвестна. Във [[Версай]] е наложен нов ред на победените, а след края на [[гражданската война в Русия]] в Италия е осъществен един знаменит [[поход към Рим]]. Есента на следващата година, в една мюнхенска бирария, млад германски политик обявява пред посръбналите си слушатели, че ще промени света. <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, Глава IX-VII - Хитлер подражава на Мусолини; стр. 350 |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец" }}</ref> Това полутеатрално събитие, отразено от германската преса по онова време, предизвиква само усмивки сред читателите и ... забрава. Неговата заветна и върховна цел е онази основана през 16 век от литературния прототип на Достоевски. В [[Цосен]] на 7 декември 1940 г. вечерта, след разиграването на всички варианти на генералния план за нападение над СССР (станал известен под кодовото име [[план Барбароса|плана „Барбароса“]] - одобрен с директива № 21 на [[ОКВ]] на [[Вермахт]]а), [[Адолф Хитлер]] се обръща към [[автор]]а му със следната реплика: {{цитат|Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия... Вие разбирате ли това, [[Фридрих Паулус|Паулус]]?|}}<ref>{{cite book |last= Бланк |first= Александър |authorlink= Александър Бланк |title= Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 102 |year= 1989, София |publisher= Партиздат }}</ref>

Поемата или притчата за "Великият инквизитор" е преведена на български за първи път от В. Йорданов в Шумен през 1892 г. През сезона 1906/07 г. пътуващият съвременен театър на М. Икономов по онова време играе в провинцията сценична драматизация на "Братя Карамазови". През 1928 г. излизат на български и пълните събрани съчинения на Достоевски в 10 тома, като само до 9 септември 1944 г. на книжния български пазар са всичко 63 самостоятелните издания на писателят с общ тираж 217 хил. В периода 1959-60 г. са преиздадени събраните съчинения на Достоевски в тираж от 120 хил., а през периода 1981-94 г. излиза и 12-томното им издание - най-пълното на български език засега. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>