Вижте пояснителната страница за други значения на Великият инквизитор.

„Великият инквизитор“ е притча, включена като самостоятелна глава в романа „Братя Карамазови“ на руския писател Фьодор Достоевски[notes 1] и многократно издавана самостоятелно и преработвана в театрални постановки.

„Великият инквизитор“
Великий инквизитор
АвторФьодор Достоевски
Създаване1879 г.
Руска империя
Първо издание1879 – 1880 г.
Руска империя
Издателствосписание „Русский вестник“
Оригинален езикруски
Жанрпоема-притча

бележки
  • първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
„Великият инквизитор“ в Общомедия

Разказана от Иван Карамазов, един от главните герои в романа, на неговия брат Альоша, който е станал монах, притчата поставя под въпрос възможността за съществуване на персонализиран и добронамерен Бог. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман[notes 2].

Някои изследователи сочат „Великият инквизитор“, заедно с главите „Буди, буди“ и „Бунт“ като ключ за цялостното разбиране на творческото наследство на автора.[1] Според тях чрез своеобразния монолог авторът прави своята изповед за разбирането си за дуализма, особената мисия на Русия за и в света и за вярата.[2]

Преводи и постановки редактиране

Поемата или притчата за „Великият инквизитор“ е преведена на български за първи път от В. Йорданов в Шумен през 1892 г. През сезона 1906/07 г. пътуващият съвременен театър на М. Икономов по онова време играе в провинцията сценична драматизация на „Братя Карамазови“. През 1928 г. излизат на български и пълните събрани съчинения на Достоевски в 10 тома, като само до 9 септември 1944 г. на книжния български пазар са всичко 63 самостоятелните издания на писателят с общ тираж 217 хил. В периода 1959 – 60 г. са преиздадени събраните съчинения на Достоевски в тираж от 120 хил., а през периода 1981 – 94 г. излиза и 12-томното им издание – най-пълното на български език. [3]

През театралния сезон 2012/13 г. е премиерата на първата българска самостоятелна постановка на „Великият инквизитор“.[4][5]. „Великият инквизитор“ е представяна на почти всички световни театрални сцени през 20 век, а романът „Братя Карамазови“ многократно филмиран. Незабравимо е превъплъщението в старецът на Питър Брук[6], както и на Михаил Улянов в ролята му.

През 1942 г. немският композитор Борис Бляхер пише по Достоевски оратория за баритон, хор и оркестър „Der Großinquisitor“, а автор на либретото е Лео Борхард. [7].

Бележки редактиране

  1. названието Легенда за Великия инквизитор е статия на В. В. Розанов от 1894 г., която с течение на времето започва да се употребява и за самата притча
  2. „Кулминационни“ авторът нарича и други глави, написани по-късно.

Източници редактиране

  1. Достоевски, Фьодор. Братя Карамазови, стр. 14 – 18 (предговор). ДИ „Народна култура“, 1975, библиотека Световна класика.
  2. Троев, Петко. Руска класическа литература – литературен справочник, Достоевски, стр. 63. Тилиа, 1995, ISBN 954-8706-21-0.
  3. Троев, Петко. Руска класическа литература – литературен справочник, Достоевски, стр. 64. Тилиа, 1995, ISBN 954-8706-21-0.
  4. „Великият инквизитор“ – Театър „Провокация“ // Архивиран от оригинала на 2014-01-11. Посетен на 2013-12-07.
  5. „Великият инквизитор“ на сцената на „Сълза и смях“, архив на оригинала от 13 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131213125239/http://tv7.bg/7-%D0%BC%D0%BE-%D0%90%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%8E/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B4-%D1%81-TV7-/-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%85-_l.33_i.9503312_b.64992_atc.652.html#.UqXBZjbxvIU, посетен на 9 декември 2013 
  6. Събитието Питър Брук (dnevnik.bg)
  7. Classic-online.ru. Блахер Борис (1903 – 1975)