Мозъчен тръст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
У:ВнП
махам твърдения без източник; факт
Ред 1:
'''Мозъчните тръстове''', наричани още "''аналитически центрове''", "''фабрики за мисли''", "''резервоар за мисли''" <ref>[http://ime.bg/bg/articles/prezidentskiqt-rezerwoar-za-misli-3/ Президентският резервоар за мисли], сайт на [[ИПИ]], линк от 23/04/2010</ref> и "''мислителен таран''" ({{lang-en|'''think tanks'''}}) са неправителствени изследователски организации и групи, които по правило съсредоточват усилията си в областта на хуманитарните науки - политика, икономика, социология, право и т.н. и които имат често функцията да защитават определен тип [[социални политики]], политически стратегии, [[икономика]], въпроси на [[наука]]та и [[технологии]]те, индустриални или бизнес политики и дори военни съвети. <ref>{{en икона}} The American Heritage Dictionary. "Think Tank." 2000.; Merriam Webster's Dictionary. "Think Tank." </ref> Много от мозъчните тръстове са организации с нестопанска цел и статутът им дава възможност за данъчни облекчения, например в [[САЩ]] и [[Канада]], някои са финансирани от правителства, а други получават средства от консултиране. <ref>{{en икона}} Diane Stone, 'Think Tanks and Policy Analysis', във Frank Fischer, Gerald J. Miller. & Mara S. Sidney (eds.) ''Handbook of Public Policy Analysis: Theory, Methods, and Politics'', New York, Marcel Dekker Inc. 2006: 149-157</ref>
 
{{факт|"''Мозъчните тръстове''" провеждат оригинални изследователски и образователни програми, посредством, които обучават и оказат влияние върху политици и лица, формиращи общественото мнение, по широк кръг икономически, социални, политически и екологични въпроси, както и върху проблемите на сигурността. Също така те се проявяват като инструмент за социален контрол и следователно участват във формирането на целите и ценностната система на обществото. Мозъчните тръстове се финансират от правителства, групи по интереси или фирми. Някои мозъчни тръстове извличат доход от консултантска работа или изследвания, свързани с техния мандат.|2013|12|9}}
 
{{факт|Най-голямо развитие "мозъчните тръстове" получават в западния свят и представляват отличителна черти на западната "демокрация".|2013|10|16}}
 
Според предмета си на дейност "мозъчните тръстове" се делят на: изследователско-издателски, лобистки, правозащитни, културологични и целеви.
Line 10 ⟶ 8:
 
По политическа ориентация: - политически заангажирани (Think Tanks в политическите партии и движения) и политически независими.
 
{{факт|Според Тод Джон Стюарт, бивш посланик на САЩ в Молдова, а сега заместник-директор на Института за международна икономика във Вашингтон, успешните аналитически центрове трябва да обединяват интелектуалните постижения с практическо съвършенство. Като се има предвид тяхното въздействие върху социално-политическите, икономически и други процеси, мозъчните тръстове се проявяват като "петата власт" (заедно със законодателната, изпълнителната и съдебната власт и медиите).|2013|10|16}}
 
{{факт|Американският журналист Джон Чакман характеризира аналитическите центрове като "фалшиви институции, където идеологически проповедници се представят като преподаватели, където парите се излива като кръв от артериите и всичко това с една цел - безсмислено и крикливо рекламиране на политиците."|2013|10|16}}
 
== Вътрешни препратки ==