Великият инквизитор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Видео |
+ш обработка |
||
Ред 1:
{{друго значение|литературното произведение|главата на Инквизицията|Велик инквизитор}}
{{обработка|изчистване на текста от странични разсъждения}}
{{книга инфо
| име = Великият инквизитор
Ред 106:
В монолога на Иван към Алексей се забелязва аналогията както на [[Бог Отец]] към [[Бог Син]], така и на [[Стар завет|Вехтия]] къмто [[Нов завет|Новия завет]] - по повод на третото от и в единството - [[Свети дух|Светия дух]].
Мащабът на
Първият "исторически герой" на Достоевски от "Великият инквизитор" е всеизвестен, но вторият — кой е Томас де Торквемада — онзи който на практика създаде [[испанска инквизиция|испанската инквизиция]]; онзи който успя да обедини кастилската и арагонската в [[испанска корона]]; онзи който възвести и положи темелите на бъдещата първа [[глобална империя]] - [[испанска империя|испанската]]; онзи, благодарение на чийто дела /независимо от оценката/ сложи началото на [[колумбов обмен|колумбовия обмен]] и не на последно място — онзи който на Запад сложи точка на [[Реконкиста]]та: {{цитат|... Всичко онова, което имам да ти кажа, вече ти е известно, аз чета това в очите ти. Та аз ли ще скрия от тебе нашата тайна! Може би ти искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай прочее: Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', това е [[SPQR|нашата тайна]]! Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', вече осем века. Тъкмо преди осем века ние взехме от него онова, което ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той ти предлагаше, като ти показа всички земни царства: ние взехме от него Рим и меча на кесаря ...|}}
==== Защо Севиля и защо 16 век? ====
<!-- какво общо има това с текста на статията? -->
{{основна|Испанско наследство}}
[[Файл:Cristobal Colon Tumba-Catedral de Sevilla-España.jpg|мини|250px|Надгробната скулптура на [[Колумб]] в [[Севилска катедрала|Севилската катедрала]]]]
Line 128 ⟶ 129:
=== Проекция и последващи трактовки с прототипи ===
<!-- какво общо има това с текста на статията? -->
Голямо влияние върху творчеството на
▲Голямо влияние върху творчеството на писателят оказват контактите му с две личности от обществено-политическия и културен живот на Русия от средата на 19 век - [[Владимир Соловьов]] и [[Константин Победоносцев]]. На Достоевски е отредена честта "да носи кръста" на тържественото откриване на паметника на [[Пушкин]] в Москва на 8 юни 1880 г. пред целия интелектуален елит на [[империя]]та. Малко след "своята лебедова песен" - знаменитата му и [[триумф]]ална "Реч за Пушкин" (с която потвърждава екзистенциалния си избор по [[Виа Сакра]], наместо по [[Кръстен път|Кръстния път]]), писателят умира на близо 60-годишна възраст — на 9 февруари 1881 г.<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 63 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref> Няма и месец след смъртта на писателят, Русия е разтърсена от [[цареубийство]]то на [[първомартовци]], след което цялата руска общественост си припомня предходните думи на княз [[Павел Гагарин]] към [[Дмитрий Каракозов]]: {{цитат|- Господарят император ми заповяда да Ви обявя, че Негово Величество Ви прощава като християнин, но като държавник не може да ви прости.|}}<ref>{{cite book |last= Кошел |first= Пьотр |authorlink= Пьотр Кошел |title= Историята на руския тероризъм, стр. 44 |year= 1995 |publisher= Ланс }}</ref>
Руската и световна [[Голгота]] с руските революции и края на Първата световна война е общоизвестна. Във [[Версай]] е наложен нов ред на победените, а след края на [[гражданската война в Русия]] в Италия е осъществен един знаменит [[поход към Рим]]. Есента на следващата година, в една мюнхенска бирария, млад германски политик обявява пред посръбналите си слушатели, че ще промени света. <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, Глава IX-VII — Хитлер подражава на Мусолини; стр. 350 |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец" }}</ref> Това полутеатрално събитие, отразено от германската преса по онова време, предизвиква само усмивки сред читателите и ... забрава. Неговата заветна и върховна цел е онази основана през 16 век от литературния прототип на Достоевски. В [[Цосен]] на 7 декември 1940 г. вечерта, след разиграването на всички варианти на генералния план за нападение над СССР (станал известен под кодовото име [[план Барбароса|плана „Барбароса“]] - одобрен с директива № 21 на [[ОКВ]] на [[Вермахт]]а), [[Адолф Хитлер]] се обръща към [[автор]]а му със следната реплика: {{цитат|Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия... Вие разбирате ли това, [[Фридрих Паулус|Паулус]]?|}}<ref>{{cite book |last= Бланк |first= Александър |authorlink= Александър Бланк |title= Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 102 |year= 1989, София |publisher= Партиздат }}</ref>
Ред 139:
Поемата или притчата за "Великият инквизитор" е преведена на български за първи път от В. Йорданов в Шумен през 1892 г. През сезона 1906/07 г. пътуващият съвременен театър на М. Икономов по онова време играе в провинцията сценична драматизация на "Братя Карамазови". През 1928 г. излизат на български и пълните събрани съчинения на Достоевски в 10 тома, като само до 9 септември 1944 г. на книжния български пазар са всичко 63 самостоятелните издания на писателят с общ тираж 217 хил. В периода 1959-60 г. са преиздадени събраните съчинения на Достоевски в тираж от 120 хил., а през периода 1981-94 г. излиза и 12-томното им издание — най-пълното на български език засега. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
През театралния сезон 2012/13 г. е премиерата на първата българска самостоятелна постановка на "Великият инквизитор".<ref>[https://sites.google.com/site/teatralnow/teatralni-preskonferencii/velikiatinkvizitor-teatrprovokacia "Великият инквизитор" - Театър "Провокация"] </ref><ref>[http://tv7.bg/7-%D0%BC%D0%BE-%D0%90%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%8E/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%BD%D0%B4-%D1%81-TV7-/-%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D1%8A%D0%BB%D0%B7%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8F%D1%85-_l.33_i.9503312_b.64992_atc.652.html#.UqXBZjbxvIU
През 1942 г. немският композитор [[Борис Бляхер]] пише [[оратория]] за баритон хор и оркестър «Der Großinquisitor» по Достоевски, а автор на [[либрето]]то е [[Лео Борхард]]. <ref>[http://classic-online.ru/ru/production/38493 Classic-online.ru. Блахер Борис (1903–1975)]</ref>.
Ред 149:
<references />
{{Шаблон:Фьодор Достоевски}}
| |||