Диоклециан: Разлика между версии

Диоклециан започва управлението си с радикални реформи, понеже населението е обедняло в резултат на кризата и се намира в затруднено материално положение. Провежда се административна и данъчна реформа, въвежда се ново монетосеченесечене ина семонети намаляваи територията на провинциите се намалява, катоа броят им се увеличава – от 32 на брой те стават 100 на брой, плюс град Рим като особенаобособена единица. Новите провинции не съвпадалисъвпадат с исторически възникналите граници от миналото - явно за да се пресече евентуалниятевентуален сепаратизъм. Те билисе обединенигрупират в по-голяма административна единица - диоцез, управляван от викарий, назначаван от императорите. Всяка провинция е управлявана от длъжностно лице, ректор, имащ само граждански, но не и военни правомощия (те са в ръцете на длъжностно лице, наречено дукс) - това разделяне на длъжности е с цел да се възпрат опитите за узурпации от предишните години.

В империята е проведено преброяване на населението (289 г.), направен е и подробен опис ([[кадастър]]) на всички имоти, обработваеми площи, ливади, гори и т.н. За основа на данъчното облагане тетрарсите приемат т.нар. "капут" (глава на семейство) и "югум" (парцел земя обработван от чифт волове за определено време). Въведен е един основен данък "капитация" общ за всички жители на империята, без разлика от местожителство и професия. Въз основа на него се добавят и други допълнителни задължения "югация", в зависимост от имотното състояние на данъкоплатеца. Според списъците мъжът се таксувал с една глава, а жената - с половин. Годишните данъци се предопределяли за 5 години напред. Селяните плащат повечето данъци в натура (анона), докато градските жители - търговци или занаятчии, най-често се издължават с пари. Зависимото население - колони и роби, плащали определена такса или повинност на своите господари земевладелци ([[магнат]]и), които от своя страна давали дължимите суми на държавата. От събирачите на данъци - [[декурион]]и и [[куриал]]и се изисквали редовни постъпления в хазната, като вече те били и материално отговорни за това - а по тази причина често се разорявали. Нуждата от сигурни данъкоплатци и постоянна работна сила постепенно довела до принудително закрепостяване на населението и унаследяването на повечето професии.

Още в началото Диоклециан се опитва да реформира финансовата система на държавата и въвежда пълноценни златни монети, -но те обаче бързо изчезналиизчезват от употреба, претопявани на кюлчета. Направен е опит за възвръщане на сребърното монетосечене, но то остава сравнително слабо разпространено. В масова употреба навлиза бронзовиябронзовият [[фолис]]. Възобновено е издаването на нископробни монети.

Диоклециан е първият държавник, опитал се да регулира икономиката. Той се опитва да се бори с [[инфлация|инфлацията]]та и спекулата, като през 301 г. издава „Декрет за цените“<ref name = Уедърфорд>{{cite book | last = Уедърфорд | first = Джак |coauthors= | year = 2001 | title = История на парите | publisher = Обсидиан |page =82 | isbn = 954-769-003-5 | ref = }}</ref> –[[едикт]], определящ таван на цените и заплатите. На пазарите се появяват палачи които екзекутират всеки който не спазва наредбата. Прави се опит за държавно регулиране на икономиката, правителството се бори с дефицита, като въвежда държавно производство и снабдяване на населението със стоки. МероприятиятаНа практика обаче декретът подтикнал търговците да изтеглят стоките от пазара и в производството настъпва спад. Така мерките остават без особен успех, но пък едиктаедиктът за цените на Диоклециан днес е важен източник за икономиката през Къснатакъсната Античност. Освен замразяване на цените, декретът забранява на земеделците да продават земите си и на практика ги привързва за вечни времена към нея - практика, която много историци окачествяват като предвестник на феодализма<ref name = Уедърфорд/>.