Георги Николов Чолаков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Мико премести „Георги Чолаков (Долно Драглища)“ като „Георги Николов Чолаков“ |
|||
Ред 19:
Чолаков е роден в в разложкото село [[Долно Драглище|Долно Драглища]], в семейството на селския кмет. Учи в родното си село, в Разлог и Якоруда, завършва класното училище в [[Пловдив]] около 1870 година. Учителства в родното си село, в [[Баня (Област Благоевград)|Баня]], а по-късно в [[Перущица]] и [[Ветрен (град)|Ветрен]] (1875). Участва в подготовката на [[Априлско въстание|въстание]] в 1876 година. Представител е на [[Разлога]] на [[Оборищенско събрание|Оборищенското събрание]] като Георги Цветков. След разкрития е арестуван и затворен в [[Мехомия]], а по-късно - в [[Неврокоп]] и в Пловдив. Подложен е на изтезания и е осъден на смърт.
След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] е освободен след амнистия и работи като преводач в окръжното управление в [[Благоевград|Горна Джумая]]. Член е на горноджумайския комитет „[[Единство]]“ и участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. По време на въстанието е войвода на чета. След като Горна Джумая е върнат на Османската империя, се изселва в [[Дупница]], където работи като секретар в съда.
Установява се в [[Златица]], където е учител. Избран е за кмет на града. Инициатор е за откриването на прогимназия, за изработването на първия градоустройствен план, за разширяване на водопроводната мрежа, за залесяване. Активен деец е на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонската организация]]. От 3 до 11 ноември 1896 година е делегат на [[Трети македонски конгрес|Третия]],<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91-101.</ref> от 15 до 21 юни 1897 година на [[Четвърти македонски конгрес|Четвъртия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106-107.</ref>
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 година е начело на чета от 70 доброволци. След войната е околийски началник в Златица и училищен инспектор в [[Трън]] и Софийски окръг.
Народен представител е в [[4 Обикновено Народно събрание|IV]] (1884-1886) и [[5 Обикновено Народно събрание|V]] (1887-1890) [[Обикновено народно събрание]]. Умира в Златица през 1919 година<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.706.</ref>.
| |||