Георги Николов Чолаков
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георгиреволюционер Чолаков.
Георги Николов Чолаков е български революционер[1][2].
| Георги Николов Чолаков | |
| български революционер | |
| Роден |
1853 г.
|
|---|---|
| Починал | 1919 г.
|
| Народен представител в: IV ОНС V ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Илия Чолаков |
Биография
редактиранеЧолаков е роден на 22 септември 1853 година в разложкото село Долно Драглища, в семейството на селския кмет Никола Чолаков и Катерина, дъщеря на просветния деец Михаил Манзурски.[3] Учи в родното си село, в Разлог и Якоруда, завършва класното училище в Пловдив около 1870 година. Учителства в родното си село, в Баня, а по-късно в Перущица и Ветрен, където в 1875 година го заварва подготовката на въстание за следната година. Представител е на Разлога на Оборищенското събрание като Георги Цветков. Чолаков довежда в Разлога основния агитатор Кузман Поптомов. След разкрития е арестуван и затворен в Мехомия, а по-късно – в Неврокоп и в Пловдив. Подложен на изтезания, Чолаков издава каква е била мисията му в Оборище и каква е била мисията на Поптомов, и е осъден на смърт. Османците се добират до имената на повечето ръководители в Разложко и са арестувани над 80 души учители, свещеници и селяни, като от местните ръководители се спасява само Щерьо Михайлов.[4] Чолаков минава през арестите в Мехомия, Неврокоп, Сяр, Драма, и Кавала. Накрая е хвърлен в Пловдивския затвор, сред най-видните дейци на ІV революционен окръг. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена.
След Руско-турската война е амнистиран и работи като преводач в окръжното управление в Горна Джумая. Член е на горноджумайския комитет „Единство“ и участва в Кресненско-Разложкото въстание. По време на въстанието е войвода на чета. След като Горна Джумая е върнат на Османската империя, се изселва в Дупница, където работи като секретар в съда.
Установява се в Златица, където е учител. Избран е за кмет на града. Инициатор е за откриването на прогимназия, за изработването на първия градоустройствен план, за разширяване на водопроводната мрежа, за залесяване. Активен деец е на Македонската организация. През 1895 година е делегат на Втория,[5] през 1896 година – на Третия,[6] а опрез 1897 година – на Четвъртия македонски конгрес от Златишкото македонско дружество.[7]
По време на Сръбско-българската война през 1885 година е начело на чета от 70 доброволци. След войната е околийски началник в Златица и училищен инспектор в Трън и Софийски окръг. В Трън в 1879 година се ражда синът му Асен Чолаков, участник в Илинденско-Преображенското въстание, генерал.
Георги Чолаков е народен представител в IV (1884 – 1886) и V (1887 – 1890) Обикновено народно събрание. Умира в Златица през 1919 г.[8][9]
Родословие
редактиране| Солун Тахчиев (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Манзурски (XVII век — ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филотей Самоковски (ΧVIII век — около 1820) | Илия Манзурски (XVIII век — ΧIΧ век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йосиф Манзурски (1774 — 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Манзурски (1799 — 1864) | Илия Манзурски (около 1800 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Попмихайлов (1832 — 1925) | Катерина Чолакова | Никола Чолаков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Попмихайлов (1862 — 1908) | Благой Даскалов (1867 — 1956) | Никола Даскалов (1880 — 1903) | Георги Чолаков (1853 — 1919) | Илия Чолаков (1865 — 1916) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Славчо Даскалов (1899 — 1974) | Димитър Даскалов (1903 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 484
- ↑ Тренчев, Георги. Георги Чолаков и националноосвободителните борби в Разложко в периода 1876 - 1878 г. // „Македонски преглед“ (2). София, МНИ, 2001. с. 34.
- ↑ Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53 – 57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 – 101.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 – 107.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 706.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 525-526.