Георги Николов Чолаков

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Чолаков.

Георги Николов Чолаков е български революционер[1][2].

Георги Чолаков
български революционер
Роден
Починал
1919 г. (66 г.)
Етнос българи
Народен представител в:
IV ОНС   V ОНС   
Паметна плоча в Долно Драглище

БиографияРедактиране

Чолаков е роден на 22 септември 1853 година в разложкото село Долно Драглища, в семейството на селския кмет Никола Чолаков и Катерина, дъщеря на просветния деец Михаил Манзурски.[3] Учи в родното си село, в Разлог и Якоруда, завършва класното училище в Пловдив около 1870 година. Учителства в родното си село, в Баня, а по-късно в Перущица и Ветрен, където в 1875 година го заварва подготовката на въстание за следната година. Представител е на Разлога на Оборищенското събрание като Георги Цветков. Чолаков довежда в Разлога основния агитатор Кузман Поптомов. След разкрития е арестуван и затворен в Мехомия, а по-късно – в Неврокоп и в Пловдив. Подложен на изтезания, Чолаков издава каква е била мисията му в Оборище и каква е била мисията на Поптомов, и е осъден на смърт. Османците се добират до имената на повечето ръководители в Разложко и са арестувани над 80 души учители, свещеници и селяни, като от местните ръководители се спасява само Щерьо Михайлов.[4] Чолаков минава през арестите в Мехомия, Неврокоп, Сяр, Драма, и Кавала. Накрая е хвърлен в Пловдивския затвор, сред най-видните дейци на ІV революционен окръг. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена.

След Руско-турската война е амнистиран и работи като преводач в окръжното управление в Горна Джумая. Член е на горноджумайския комитет „Единство“ и участва в Кресненско-Разложкото въстание. По време на въстанието е войвода на чета. След като Горна Джумая е върнат на Османската империя, се изселва в Дупница, където работи като секретар в съда.

Установява се в Златица, където е учител. Избран е за кмет на града. Инициатор е за откриването на прогимназия, за изработването на първия градоустройствен план, за разширяване на водопроводната мрежа, за залесяване. Активен деец е на Македонската организация. През 1895 година е делегат на Втория,[5] през 1896 година – на Третия,[6] а опрез 1897 година – на Четвъртия македонски конгрес от Златишкото македонско дружество.[7]

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е начело на чета от 70 доброволци. След войната е околийски началник в Златица и училищен инспектор в Трън и Софийски окръг. В Трън в 1879 година се ражда синът му Асен Чолаков, участник в Илинденско-Преображенското въстание, генерал.

Георги Чолаков е народен представител в IV (1884 – 1886) и V (1887 – 1890) Обикновено народно събрание. Умира в Златица през 1919 г.[8]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Солун Тахчиев
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Манзурски
(XVII век — ΧVIII век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Филотей Самоковски
(ΧVIII век — около 1820)
 
 
 
Илия Манзурски
(XVIII век — ΧIΧ век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йосиф Манзурски
(1774 — 1814)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Манзурски
(1799 — 1864)
 
 
 
Илия Манзурски
(около 1800 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Попмихайлов
(1832 — 1925)
 
 
 
 
 
Катерина Чолакова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Попмихайлов
(1862 — 1908)
 
Благой Даскалов
(1867 — 1956)
 
Никола Даскалов
(1880 — 1903)
 
Георги Чолаков
(1853 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славчо Даскалов
(1899 — 1974)
 
 
 
Димитър Даскалов
(1903 — ?)


БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 434.
  2. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 484
  3. Тренчев, Георги. Георги Чолаков и националноосвободителните борби в Разложко в периода 1876 - 1878 г.. // „Македонски преглед“ (2). София, МНИ, 2001. с. 34.
  4. Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
  5. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53 – 57, 60, 66.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 91 – 101.
  7. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106 – 107.
  8. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.706.