Хати: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 2x дълго тире, 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
няма такова нещо в източника; факт
Ред 8:
Терминът „протохети“, който предходно е използван като синоним на праисторическите „хети“ е неправилно употребяван според някои, тъй като и двата народа обитават и заемат една и съща територия в [[древност]]та последователно, но според някои, принадлежността на хетите към индоевропейските народи е безспорна, но те се различават етнически и езиково от хатите или „протохетите“. Въпреки това, терминът протохети е останал в употреба, още повече, че хетите по всяка вероятност са асимилирали хатите.
 
{{факт|Според някои, хатите може да са свързани по език и произход със семитския народ на [[халдеи]]те. В края на 3 хил. пр.н.е., сред хатите живеят търговци от други страни, най-вече от [[Ашур]] и Древна Сирия, по-точно от района на [[Киликия]]. За тези древни търговци прииждащи основно през т.нар. [[Юдейска порта]], създават в Хатия два вида селища - ''карум'' (пристанища) и ''вабартум'' (търговски станове). Тези търговски селища тип колонии се ползвали със самоуправление.|2013|12|25}}
 
{{факт|Политически и културен център на Хатия е град [[Хатушаш]] (Хатуша, Хатуса), а на чуждестранните търговските общини-колонии - [[Каниш]] (Неша), разположен южно от река [[Халис]]. От Хатия се изнася сребро, мед и желязо, а се внасят месопотамски тъкани и олово за бронз. Древните близкоизточни търговци се движели из Мала Азия в кервани. Приема се, че търговци от Ашур пренасят в Мала Азия първата писменост — староасирийски диалект на [[акадски език|акадския език]].|2013|12|25}}
 
{{факт|Хатите изграждат укрепени градове по хълмовете в източната част на Мала Азия, които се явяват центрове на икономическия, политическия и културен живот в Мала Азия в най-дълбока древност, т.е. по времето на зараждането и въвеждането в употреба на първите писмености — шумерския клинопис и египетския йероглиф. Приема се, че хатите са завладени от хетите около 2200 г. пр.н.е. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 200-205 - Хетско царство |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref> Въпреки изразяваните съмнения за индоевропейския произход на хатите, тяхната религия и епос, взаимствани почти изцяло от хетите ги издават като общи и родствени на всички останали арийци. Спорът по въпроса за произхода на хатите е обременен и идеологически предвид антропологическата му основа и връзките и цивилизационното взаимодействие на Хатия със съседните и&#768; [[Урарту]], [[Древна Сирия]] и [[Западноанатолийска цивилизация]], част от [[Егейска цивилизация|Егейската цивилизация]].|2013|12|25}}
 
== Източници и литература ==