Японски език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 29:
== История ==
=== Старояпонски език ===
{{основна|Старояпонски език}}
Смята се, че общият предшественик на японския и [[рюкюйски езици|рюкюйските езици]] е пренесен на островите от заселници от континента или от тихоокеанските острови в началото до средата на II век пр.н.е. (през периода [[Яйои]]).{{hrf|Wade|2011}} Те изместват местните жители от периода [[Джьомон]],{{hrf|Wade|2011}} говорещи езици, сред които е предшественикът на съвременния [[айнски език|айнски]]. За японския от тази епоха е известно много малко - поради липсата на писменост за него няма преки свидетелства и единствен източник на сведения са реконструкции от по-късния старояпонски.
[[Файл:Nihonshoki tanaka version.jpg|мини|Страница от „[[Нихоншоки]]“, втората по възраст книга на класическата японска история]]
[[Старояпонски език|Старояпонският]] е най-старият етап от развитието на японския език, за който има преки свидетелства. С разпространението на [[Будизъм|будизма]] в Япония е пренесена и китайската писменост. Най-старите текстове, открити в Япония, са написани на [[класически китайски език]], но е възможно те да са предназначени за четене на японски по метода [[камбун]]. В някои от тях личи влиянието на японската граматика, например в словореда (поставяне на сказуемото след допълнението и други). В тези хибридни текстове китайските логограми понякога се използват и фонетично, представяйки специфично японски частици.
„[[Коджики]]“, най-старият запазен текст, датира от началото на VIII век и е написан изцяло с китайски логограми. Краят на старояпонския съвпада с края на периода [[Нара]] през 794 година. Старояпонският използва писмената система [[маньогана]], в която канджи имат и фонетична, и семантична функция. Тя дава възможност за реконструиране на 88 отделни старояпонски срички. Текстовете на маньогана използват по два различни символа за сричките き (ки), ひ (хи), み (ми), け (ке), へ (хе), め (ме), こ (ко), そ (со), と (то), の (но), も (мо), よ (йо) и ろ (ро). Тъй като „Коджики“ съдържа 88 срички, но всички следващи текстове - само по 87, се смята, че разграничението между двата варианта на も изчезва малко след съставянето на „Коджики“. В ранния среднояпонски период първоначалните срички намаляват до 67, но от друга страна под китайско влияние навлизат някои нови.
Наличието на повече срички в старояпонския е основа на хипотезата, че неговата система от гласни е по-сложна от тази на съвременния японски и може би съдържа до осем гласни. Според [[Шинкичи Хашимото]] допълнителните срички в [[маньогана]] се образуват заради разлики между техните гласни. От това следва, че старояпонският има система от осем гласни, за разлика от петте в съвременния японски, като броят на гласните трябва да е намалял преди въвеждането на хирагана и катакана в началото на IX век. Според този възглед осемте гласни на древния японски наподобяват гласните в [[Уралски езици|уралските]] и [[Алтайски езици|алтайските езици]]. В същото време не е напълно сигурно, че разликата в сричките се дължи на разлика в гласните, а не в съгласните, като въпросът продължава да бъде предмет на спорове.
В старояпонският липсва звука /h/, като на негово място е използван /ɸ/ (запазен в съвременния /ɸɯ/), който е реконструиран до по-ранно /*p/. В маняогана има също и символ за дифтонга /je/, който към края на периода се слива с /e/.
В съвременния японски за запазени няколко остатъка от старояпонската граматика - в отделни думи са запазени частицата за [[родителен падеж]] „цу“ (заменена в съвременния език с „но“) и [[фреквентативна форма|фреквентативната]] наставка „-ру“, а частицата за родителен падеж „га“ се използва в умишлено архаизирана реч.
=== Среднояпонски език ===
{{основна|Среднояпонски език}}
{{раздел-мъниче}}
=== Новояпонски език ===
{{основна|Новояпонски език}}
{{раздел-мъниче}}
Line 179 ⟶ 202:
В редки случаи в официални документи може да се срещне Kunrei-shiki, но на практика за изписване на японски имена и думи на латиница най-често се употребяват различни варианти на Хепбърновата система.
== Бележки ==
<references/>
; Цитирани източници
* {{cite web | last = Wade | first = Nicholas | year = 2011 | url = http://www.nytimes.com/2011/05/04/world/asia/04language.html | title = Finding on Dialects Casts New Light on the Origins of the Japanese People | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | date = May 4, 2011 | accessdate = 2011-05-07 | lang = en}}
== Вижте още ==
| |||