Политика (Аристотел): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Написах съдържанието на Първа книга от "Политика" |
|||
Ред 4:
Модерната представа за политическа общност е различна от разбиранията на Аристотел .Въпреки че, той е бил наясно за съществуването и потенциала на големи империи, естествената общност според Аристотел е била градът (polis), който функционирал като политическа „общност” или „сътрудничество” (koinōnia). Целта на града е не да избегне неправдата или за икономическа стабилност колкото да даде право на поне някой граждани да живеят добър живот и да извършват доблестни постъпки: „Политическото партньорство трябва да се възприема като съществуващо за благородните постъпки,а не за целта да се живее заедно.”<ref>Есета на Карл Поланий и К. Поланий (1957) „Аристотел откривател на икономиката”</ref>
=='''Първа Книга''' ''Основни елементи на държавата''==
<br />
<big>'''''Първа глава'''''</big> - ''Държавата и нейните части''
<br />
Всяка общност се стреми към някакво благо, държавата е най- висшата общност и се среми към най- висшето благо. Не са прави онези, които смятат, че държавникът, царят, стопанинът и господарят се различават единствено по броя на хората, които управляват. За да се изясни този въпрос, е нужно да се разграничат и изследват частите, от които се състои държавата.
<br />
<big>'''''Втора глава'''''</big> - ''Части на държавата. Последователно възникнали видове общност''
<br />
Първи се свързват мъжът и жената (заради продължаването на рода) и управляващият и подчиняващият се (заради съхранението си). Жената и робът се различават по природа, но при варварите заемат еднакво положение, защото при тях няма управляващи по природа, а само роби и робини. Първата общност е ''семейството'', а първата общност, възникнала от няколко семейства не само заради ежедневните нужди, е ''селото''. То е един вид колония на семейството и затова някои държави се управляват от царе- защото и семействата се управляват еднолично. Оттук идва и мнението, че боговете се управляват от цар. Възникналата от няколко села завършена общност е ''държавата'' - тя е достигнала пълна самодостатъчност.
Щом първите общности са по природа, то и държавата е по природа- тя е тяхното завършено състояние. Следователно държавата е по природа и човекът е обществено същество по природа, и то в по- голяма степен от останалите същества, защото притежава език и чувство за добро и зло. Държавата е по- висша от семейството и от отделния човек, защото цялото е по- важно от частта и защото чрез нея се достига до самодостатъчност, която липсва при индивида и семейството.
<br />
<big>'''''Трета глава'''''</big> - ''Отношения в семейството. Господарска власт''
<br />
В семейството има три типа отношения- господар и роб, съпруг и съпруга, баща и деца. Едни смятат, че господарската власт е някакво знание, други- че е противоестествена, защото хората не са роби и свободни по природа, а по закон.
<br />
<big>'''''Четвърта глава'''''</big> - ''Робът е одушевена собственост''
<br />
Собствеността е част от домашното стопанство, а робът- един вид одушевена собственост. Ако инструментите можеха сами да изпълняват работата си, роби нямаше да са нужни. Инструментите могат да служат за произвеждане или в практиката. Робът е помощникв жизнената дейност. Роб по природа е човек, който не принадлежи на себе си, а на някой друг.
<br />
<big>'''''Пета глава'''''</big> - ''По природа ли е робството или по закон''
<br />
Има ли роб по природа или робството е противоестествено? Във всяко нещо има управляваща и подчиняваща се част- душа и тяло, човек и животно, мъж и жена. Робът по природа е полезен с тялото си и има разум само колкото да разбира заповедите, затова за него е полезно и справедливо да бъде подчинен.
<br />
<big>'''''Шеста глава'''''</big> - ''По природа ли е робството''
<br />
Има обаче и робство по закон- който е победен във война, принадлежи на победителя. Някои не са съгласни с това, зашото според тях е справедливо милосърдието, други са съгласни, защото смятат, че е справедливо да управлява по- силният. Спорът се усложнява от възможността по този начин роб да стане не само някой варварин, а и някй грък, и то от благороден произход. Следователно съществува несправедливо робство по закон, но все пак има и роби и господари по природа, за които е полезно единият да управлява другия.
<br />
<big>'''''Седма глава'''''</big> - ''Господарската власт''
<br />
Господарксата и държавническата власт не са тъждествени, защото първата е над роби, а втората над свободни. Господарят е господар по природа, а не благодарение на някакво знание. Господарят не придобива роби, а ги ползва.
<br />
<big>'''''Осма глава'''''</big> - ''Първи вид изкуство за придобиване- естествено изкуство за придобиване''
<br />
Изкуството за придобиване набавя нужното за ръководенето на стопанството. Видове прехрана. При животните начинът на живот зависи от това дали са месоядни, плодоядни или всеядни. Хората пък живеят от скотовъдство, различни видове лов, от земеделие или смесвайки тези три начина на живот. Природата е осигурила растенията заради животните и животните заради човека. Ловното изкуство е част от военното, което се използва срещу животни и тези хора, които са определени по природа за подчинение. Затова и военното изкуство е вид изкуство за придобиване.
<br />
<big>'''''Девета глава'''''</big> - ''Втори вид изкуство за придобиване- изкуството за печелене на пари. Сравнение на двата вида''
<br />
Всеки предмет може освен за присъщата му употреба да служи и за размяна. С изобретяването на монетата от размяната се развило изкуството за печелене на пари. Но понеже парите не могат да бъдат самоцел, хората започват да разбират, че изкуството за придобиване и изкуството за печелене на пари са две различни неща. Първото има предел, второто- не.
<br />
<big>'''''Десета глава'''''</big> - ''Още за двата вида изкуство за придобиване''
<br />
Изкуството за придобиване е свързано с ръководенето на домашното стопанство и придобиването на средства за съществуване от плодовете на растенията и животните. Изкуството за печелене на пари набавя средства чрез търговия и е справедливо порицавано. Още по- лошо е лихварството, защото при него печалбата идва от самите пари, а не от размяната, заради която са изнамерени.
<br />
<big>'''''Единадесета глава'''''</big> - ''Дялове на двата вида изкуство за придобиване''
<br />
Същинското изкуство за придобиване обхваща скотовъдство, земеделие, пчеларство и пр. Изкуството за печелене на пари обхваща търговия (морска, сухопътна и излагане за продан), лихварството и наемен труд (занаятчии и общи работници). Между двата вида изкуство за придобиване се намират върводобивът и рудодобивът. Повече за тези три вида са писали други автори, които дават съвети, подкрепени с примери като този за монопола, който си осигурил Талес.
<br />
<big>'''''Дванадесета глава'''''</big> - ''Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанство''
<br />
Дяловете на науката за ръководене на домашното стопанство са господарска, бащина и брачна власт. Дори ако някой управлява временно, той заслужава да се отличава по външен вид и да получава почести. Мъжът винаги превъзхожда жената по този начин. Властта над децата е един вид царска власт.
<br />
<big>'''''Тринадесета глава'''''</big> - ''Добродетел на робите, жените и децата''
<br />
Притежават ли робите, жените и децата добродетели? Аналогията с частите на душата показва, че и робите, жените и децата притежават добродетели, но само колкото е нужно на всеки, за да изпълни задачата си, докато управляващият притежава пълната нравствена добродетел. И робите, и жените, и децата трябва да се възпитават в добродетел.
== Бележки ==
| |||