Поместен събор: Разлика между версии

3. '''[[Втори Търновски събор]]''' провел се или през 1350 или през 1355 г. срещу богомилите. Нарочени за порицание са и [[адамитство|адамитите]]. Главните разпространители на ереста са Лазар дощъл от Солун в Търново, [[Кирил Босота]] и [[поп Стефан]]. Съборът е свикан от [[патриарх]] [[Теодосий Търновски]]. Лазар се покайва, а останалите двама остават верни на учението си и царят заповядва "да жигосат лицата им с нажежени железа и навеки ги изгони от своите предели".

 

 

5. '''[[Първи църковно-народен събор]]''' в [[Екзархийски дом|Екзархийския дом]] в [[Ортакьой]] (23 февруари 1871 г. - 24 юли 1871 г.). На 13 март 1870 г. бил избран в Цариград Привременен смесен екзархийски съвет от 50 души, от които 11 духовници и 39 миряни. Същевременно Високата порта разрешава свикването на Църковно-народен събор в Цариград, който да разгледа и приеме проектоустава на Българската екзархия и да избере първия екзарх. За целта Привременният смесен съвет изработил и изпратил до епархиите правилник (наречен “Повод”) за избиране на представители за събора Председател на събора става най-възрастният архиерей [[Иларион Ловчански]], а секретар-писар юристът [[Марко Балабанов]]. Проведени били 37 редовни заседания, на 23-то заседание от 14 май окончателно бил приет и подписан Уставът за управлението на Българската екзархия. На последвалите заседания бил приет и списъка на кандидатите за екзархийски митрополити, в който влизат и някои духовни лица от Македония. на 1 януари 1871 г. временният Свети синод отправил призив към българските общини в тези епархии да изпратят свои избраници на събора. На 23 февруари 1871 г. съборът е открит. Саморазпуснал се е на 24 юли 1871 г., след като безрезултатно чакал два месеца позволение да избере екзарх. Едва Привременният смесен съвет завършил работата на Първия църковно-народен събор с избирането (16 февруари 1871 г.) на [[Антим I]] за пръв екзарх на Българската екзархия.