'''Саламáнската школа''' е {{факт|направление в късната [[схоластика]], формирано в [[Саламански университет|Саламанския университет]] през [[16 век]]. |2014|1|20}}▼[[Image:Portia and Shylock.jpg|thumb|300 px|right|"Най-добрата награда е личната отрада", [[перифраза]] на [[Шекспир]] към [[мъдрост]]та на [[Солон]] от устата от [[Порция (Венецианският търговец)|Порция]] към [[Шейлок]]. ([[Томас Съли]], 1835)]]
▲'''Саламáнската школа''' е направление в късната [[схоластика]], формирано в [[Саламански университет|Саламанския университет]] през [[16 век]].
{{факт|Представителите й развиват учението на [[Тома Аквински]]. Основни представители на саламанската школа са [[доминиканци]]те, сред които основателя й [[Франциско де Витория]] и неговите ученици [[Мелчор Кано]] и [[Доминго де Сото]], доктор [[Мартин де Аспилкута Наваро]], както и техните последователи дон [[Диего де Коварубиас и Лейва]], [[Томас де Меркадо]], [[Бартоломе де Медина]], [[Доминго де Банес]], а също и [[йезуити]]те: [[Луис де Молина]], [[Хуан де Салас]], [[Хуан де Луго]]; и юристите: [[Херонимо Кастильо де Бовадиля]], [[Педро де ла Гаска]], [[Хуан де Матенсо]].|2014|1|20}}
Теоретична основа на икономическото учение на Саламанка били отговорите на 77-ми и 78-ми въпроси с коментарите по тях, а именно: («За обмяната, предизвиквана от покупката и продажбата») и («За греха на лихварството, предизвикан от даването на паричен заем»), които се намирали във втората част на «Свод на богословието» («Summa Theologiae») на Свети Тома Аквински, който съкратено се наричал «Втората от втората» («Secunda Secundae», 1271 г.) <ref>http://www.sotsium.ru/books/194/287/salamanca.doc</ref>.
{{факт|След [[17 век]], с края на [[Испански златен век|Испанския златен век]], икономическата философия на испанските доминикански философи е абсорбирана в [[политическа икономия|политическата икономия]] на английските, френските и италианските [[меркантилизъм|меркантилисти]].|2013|12|16}} От Саламанската школа останал интересен [[афоризъм]] под формата на латинска поговорка: «Quod natura non dat, Salamantica non praestat» («Само това което не дава природата, Саламанка не го прави»). <ref>[http://mesoamerica.narod.ru/nahua_philosophy8.html#_ftnref423 Мигель Леон-Портилья «Философия нагуа», Часть 8]</ref> ▼{{факт|Икономическата мисъл на испанските теолози на 16 век принесла много важни приноси към и за изграждането на съвременната икономическа научна мисъл, сред които били определяне границите на пазара и на икономически ефективния начин за ценообразуване въз основа броя на участниците на пазара (Франциско де Витория); разделянето на пазара на три основни сегмента (доставчици, клиенти и продукти), от страна на които се определя пазарната цена (Хуан де Медина); формулиране теорията за паритета на покупателната способност (Доминго де Сото, Педро де ла Гаска, Мартин де Аспилкуета Наваро, Томас де Меркадо, Доминго де Банес); откриване количествената теория на парите (Мартин де Аспилкуета Наваро, Педро де ла Гаска); откриване механизмите на пазарната конкуренция между купувачите (Луис де Молина), както и между продавачите (Херонимо Кастильо де Бовадиля); формулиране учението за търсенето на пари и включването на паричното предлагане на банкноти, чековете и полици, заедно с монетите (Луис де Молина); развитието на теорията на [[Свободен пазар|свободния пазар]] (Хуан де Матенсо, Хуан де Луго); извеждане стойността на парите от тяхната пределна полезност (Хуан де Луго, Франциско Гарсия); [[Субективна теория за стойността|изграждане тезата за невъзможността на човешкото познание за справедливата цена на стоките, която се определя от различни обуславящи я фактори]] (Хуан де Салас, Хуан де Медина).|2013|12|16}}
▲{{факт|След [[17 век]], с края на [[Испански златен век|Испанския златен век]], икономическата философия на испанските доминикански философи е абсорбирана в [[политическа икономия|политическата икономия]] на английските, френските и италианските [[меркантилизъм|меркантилисти]].|2013|12|16}} От Саламанската школа останал интересен [[афоризъм]] под формата на латинска поговорка: «Quod natura non dat, Salamantica non praestat» («Само това което не дава природата, Саламанка не го прави»). <ref>[http://mesoamerica.narod.ru/nahua_philosophy8.html#_ftnref423 Мигель Леон-Портилья «Философия нагуа», Часть 8]</ref>
{{факт|Саламанската школа била първата в историята университетска и тясно профилирана като икономическа. В този смисъл значението й е огромно, понеже изучаването на [[стопански науки|икономика]] като самостоятелна университетска дисциплина било въведено едва през [[18 век]].|2013|12|16}}
== Източници ==
|
