Киро Геошев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо|
| име=
| портрет=
| описание= български книжар и
| роден-дата= втората половина на 19 век
| роден-място=[[Ярджиловци]], [[
| починал-дата= 15 [[ноември]] [[1877]]
| починал-място=[[София]], [[Османска империя]]
}}
'''Киро (Кирил) Геошев Хранов
==Биография==
Киро Геошев е роден е в с. Ярджиловци, Пернишко. Баща му е ярджиловчанина Геоше Хранов, а майка му е Милена от с. Църква (дн. квартал Църква на Перник, преди това село Даскалово).
Работи като търговец-книжар. Дюкянът в София е на ''Конския пазар'' (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. В книжарницата се провеждат срещи на Софийския частен революционен комитет на ВРО. Крият се фалшиви паспорти и комитетски пари.
Като сподвижник на [[Васил Левски]] е пропагандатор на българската национална идея. Разпространява в София и околните села, родолюбива литература, като сбирката с хайдушки и патриотични текстове „Народни песни” („Народна песнопойка“) съставена от Н. Вардев, комедията „Поевропейчване на турчина“ на Д. Паничков , „За славянското произхождение на дунавските българи" от Д. Иловски, „История на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя" от Н. Козлев и др.
През 1876 г. организира и финансира протестна делегация на българите от софийско и пернишко до руският цар за издевателствата на турците при потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Действията на делегацията са възпяти в народна песен<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref>, предизвикали широк отзвук и съчуствие у петербуртското общество<ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.
При днешния [[Лъвов мост]] след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него е осъществен Лъвовия мост, където четирите лъва символизират четиримата обесени от турците софийски книжари.▼
Обесен от турците на 15 септември 1877 г. непосредствено до църквата [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] на ''Говежди пазар'' в София. Едновременно са обесени и други трима софийски книжари: [[Никола Чолака]], обесен на Куручешме, [[Стоян Книжар|хаджи Стоян Книжар]], на „Капана“ и [[Георги Абаджията|Георги Стоичков]], на „Драз махала“. Среща смъртта съвсем млад и още неженен. Френският военен кореспондент [[Дик де Лонли]] пише:
''„едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“''.<ref>[http://www.yardjilovci.com/content/773/историческите-корени-на-една-песен]</ref><ref> [http://www.yardjilovci.com/content/771/киро-кафеджи]</ref>.
Това е Киро Геошев, който при езекуцията пее песента на [[Добри Чинтулов]] ''„Вятър ечи, Балкан стене“.
''„... от Радомирско Ярджиловци беше докарано едно момче за това, че пяло „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие и пр. Името му не помня, обесиха го само за тази песен през м. октомври''.<ref>Архимандрит Зинови поп Петров, „Автобиография" /НКБМ, ф.760,оп.1, а.е.1, л.20/</ref>.
Погребан е при олтара на разрушената църква „Свeти Спас“. <ref>''
''„Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря-стария,...При разкопките за възстановяване на църквата „Свети Спас“ било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква“.''<</ref><ref>Симеон Мильов, Костадин Йованчев Геошев (Божкови)-Кота, Архив на Михаил Георгиев, Брезник.</ref>
▲При днешния [[Лъвов мост]] след Освобождението е планиран грандиозен мемориален комплекс. От него
==Източници==
<references/>
* Младенов М., Младенов
*
*
* Тахов Г.
* Тахов Г.
==Външни връзки==
| |||