Никола Козлев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 2:
| име = Никола Козлев
| портрет = Nikola-Kozlev-EB3.png
| описание = български книжовник и
| роден-дата = [[1824]]
| роден-място = [[Лясковец]], днес [[България]]
Ред 8:
| починал-място = [[Лясковец]], [[България]]
}}
'''Никола Козлев''' е български книжовник и
==Биография==
Никола Козлев е роден през 1824 г. в град Лясковец. Още на 12 години остава сирак. За да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, [[Елена]], [[Пазарджик]], [[Свищов]]. Най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в [[Кишинев]]ската духовна семинария, където се докосва до [[руска литература|руската литература]].
През 1856 г. взема участие във въстанието на [[капитан дядо Никола]] и след неговия край е принуден да емигрира в [[Бесарабия]].
През 1856 г. взема участие във въстанието на [[капитан дядо Никола]] и след неговия край е принуден да емигрира в [[Бесарабия]], където учителства в селата [[Шикерли Китай]] през 1858-1863<ref>Челак, Екатерина. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230-231. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 година - виж Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, София 1988, с. 343.</ref> и [[Болбока]] през 1863-1868 година. По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от [[Цани Гинчев]] в трета книжка на редактираното от него списание „Общ труд“, през 1868 г.▼
▲
През 1869 г. се завръща в България и като сподвижник на [[Васил Левски]] взема участие в създаването на мрежата от [[революционен комитет|революционни комитети]]. Заради подозренията на турските власти забягва в Румъния.
Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата. Той пише няколко [[елегия|елегии]], които са в духа на [[българска възрожденска литература|българската възрожденска литература]], но също така са и отзвук от неговата лична житейска драма. В стихосбирката „Стар помян“ са събрани елегиите „Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и серия стихове посветени на [[Велико Търново|Търново]]. Те обаче не блестят с особен литературен талант. Безспорно най-значимите творби на Козлев са двете му [[поема|поеми]], от които хронологически втората, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея [[Добри Чинтулов]] създава музика, а [[Добри Войников]] пише възторжени отзиви.<ref>Енциклопедия на българската възрожденска литература, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1996, ISBN 9544272518</ref>▼
Известно време работи като градинар в [[Турну Мъгуреле]], а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежа от руски „Учебна книга за великия божи мир“.
В чест на книжовника на негово име е кръстено село [[Никола Козлево]].▼
След [[Освобождението]] се завръща и продължава учителската си дейност в Лясковец (1879), с. [[Плаково]] (1880), и [[Стражица]] (1881). Пенсионира се и последните години от живота си прекарва в мизерия.
▲Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата.
== Бележки ==
| |||