Отваря главното меню

Никола Козлев е български книжовник и националреволюционер, един от първите български стихотворци.

Никола Козлев
български книжовник и националреволюционер

Роден
1824 г.
Починал
25 юли 1902 г. (78 г.)
Литература
Жанрове поема, елегия
Известни творби „Черен Арап и хайдут Сидер“ (1866)

Съдържание

БиографияРедактиране

Никола Козлев е роден през 1824 г. в град Лясковец. Още на 12 години остава сирак. За да се препитава работи като пастир, градинар, занаятчийски чирак. Учи в Лясковец, Елена, Пазарджик, Свищов. Най-важен за него се оказва престоят му от 1848 до 1851 г. в духовната семинария в Кишинев, където се докосва до руската литература.

Между 1852 и 1856 г. е учител в Лясковец, където въпреки съпротивата на местните чорбаджии, провежда реформа и отхвърля килийното училище, за да въведе звучната метода на преподаване.

През 1856 г. взема участие във въстанието на капитан дядо Никола и след неговия край е принуден да емигрира в Бесарабия.

Учителства в село Шикерли Китай (1858-1863)[1] и Болбока (1863-1868). По време на престоя си там, през 1866 г. написва двете си поеми „Бивол Голе и мечка стръвница“ и „Черен Арап и хайдут Сидер“, които са публикувани от Цани Гинчев. [2]

През 1869 г. се завръща в България. Като сподвижник на Васил Левски взема участие в създаването на мрежата от революционни комитети на ВРО. Заради подозренията на турските власти забягва в Румъния.

Известно време работи като градинар в Турну Мъгуреле, а после отново учителства в Бесарабия. През 1873 г. превежда от руски „Учебна книга за великия божи мир“.

След Освобождението се завръща и продължава учителската си дейност в Лясковец (1879), с. Плаково (1880), и Стражица (1881). Пенсионира се и последните години от живота си прекарва в мизерия.

ТворчествоРедактиране

Никола Козлев оставя сравнително малко по обем литературно наследство, но и интересно свидетелство за епохата. Пише няколко елегии, които са в духа на българската възрожденска литература, но също така са и отзвук от неговата лична житейска драма. В стихосбирката „Стар помян“ са събрани елегиите „Плач над синов гроб“, „Плач и тъга и молба за дъжда“, „Всенароден вопиющ глас“ и серия стихове посветени на Търново. Те не блестят с особен литературен талант. Безспорно най-значимите творби са двете поеми, от които хронологически втората, „Черен Арап и хайдут Сидер“, му отрежда място на един от родоначалниците на българската национална поема. За нея Добри Чинтулов създава музика, а Добри Войников пише възторжени отзиви.[3]

Посмъртно признаниеРедактиране

В негова чест село Дживел в област Шумен е пренаименувано на Никола Козлево.

В наши дни в Лясковец се провежда областен конкурс за литературно творчество „Никола Козлев и Цани Гинчев“. Наградите в два раздела – поезия и проза – се връчват на 31 октомври, в навечерието на Деня на народните будители.[4]

БележкиРедактиране

  1. Челак, Е. Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856-1878), София 1999, с. 230-231. Според други данни Н. Козлев е учител в Шикерли Китай до 1860 г., виж Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С., 1988, с. 343.
  2. Списание „Общ труд“, кн. III/1868 г.
  3. Енциклопедия на българската възрожденска литература, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 1996.
  4. „Награждават победителите в областния конкурс „Никола Козлев и Цани Гинчев“, Дарик Велико Търново, 28 октомври 2014 г.

За негоРедактиране

  • Димо Минев. Цани Гинчев за стогодишнината отъ рождението му. Никола Козлев за тридесетгодишнината отъ смъртьта му: Живот и творчество. Варна: Печатница Взаимность, 1932
  • Иван Кирилов. Никола Козлев. София: Ново у-ще, 1938
  • Димо Минев. Никола Козлев: Литературно-критически очерк. София: Български писател, 1966
  • Иван Радев. Никола Козлев и недоизвървяният път на родното. Велико Търново: Слово, 2011
  • Иван Радев. Никола Козлев: Синът и паметта на поета. В. Търново: Веста, 2013

Външни препраткиРедактиране