За начало на Европейския символизъм започва да се говори след сонета на [[Шарл Бодлер]] "Съответствия". Приема се, че той е основополагащ за символизма. Именно Бодлер създава темата за универсалните аналогии, според която целостта е осъществена посредством мистическа връзка между нещата. Тази връзка се долавя интуитивно от твореца и се изразява чрез символите.
Философската основа на Символизма е идеалистическа и представлява сложен синтез от идеи и внушения на '''Кант, Шопенхауер, Ницше''', които са творчески преосмислени и получават нац. своеобразие. Позициите му са антитеза '''на материализма, на социално и гражданско ангажираното изкуство.''' Символистите утвърждават разбирането за дуалистичния модел на света: един – груб, жесток и несъвършен свят на реалната действителност и друг – отвъден, трансцендентален към който е устремен човешкият дух. Естетическото им кредо има общо романтична ориентация. Възприемат поезията и изкуството като "чист" художествен феномен '''и вярват в спасителната мисия на красотата, истината и доброто''' като въплъщение на божественото начало и на "мировата душа", на бъдещата вселенска хармония и на "вселенския духовен организъм". Според Брюсов "изконната задача" на изкуството е да запечата "мигновените прозрения, вдъхновението", "свръхчувствената интуиция", "тайните чувства", "да бъде познание за света извън разсъдъчните форми, извън мисленето по причинност". Същността на Символизма според Елис е установяването на "точните съответствия между видимите и невидимите светове". Субективният и индивидуалистичен свят на руските символисти е концептиран върху представата за "идеалните" и мистични явления, '''върху екзотичното, ирационалното, интуитивното, тайнственото, загадъчното и "вечното".'''
