Банка на Англия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавена информация в отдел "Функции на банката"
→‎Функции на банката: ремонт; форматиране: 14x интервали, 10x число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 28:
Предаването на властта върху паричната политика в ръцете на Банката е основен приоритет в икономическата политика на либералните демократи по време на изборите през 1992г.
==Функции на банката==
Банката изпълнява всички функции присъщи на една [[централна банка]]. Най-важната от тях е поддържането на ценовата стабилност и подкрепянето на икономическите политики на правителството, чрез което се подкрепястимулира икономическияикономически растеж. Има два основни сектора, в които Банката се е концентрирала, за да функционира ефективно.
 
<nowiki>===Парична стабилност===</nowiki>
 
Стабилните цени и увереността във валутата са двата основни критерия за парична стабилност. Стабилните цени се поддържат чрез придържане към инфлационния процент, който е предварително зададен от правителството. Централната банка има за цел да чрез регулирането на лихвения процент, който се определя от Комитета по парична политика и чрез други методи.<!-- неясно -->
 
<nowiki>===Финансова стабилност===
Поддържането на финансовата стабилност включва протекция срещу заплахи към финансовата система. Заплахите за финансовата система са засичани от разузнаването на Банката, като и разузнаването на пазарите. В последствиеВпоследствие заплахите се отстраняват чрез финансови и други операции, както във Великобритания, така и в чужбина. При изключителни обстоятелства банката може и да бъде кредитор от последна инстанция предоставяйки кредити, когато нито една друга институция не може да го направи.
Английската народна банка работи и с други институции, за да подсигури паричната и финансова стабилност:
-Трезора* наМинистерство Нейнона Величествофинансите – департаментът на Правителството, който е отговорен за финансовата и икономическа политика
-* Други централни банки и международни организации, с цел подобряването на международната финансова система.
Банката действа като банкер на правителството и поддържа сметката на Консолидирания фонд на правителството, както и резервите на държавата във валута и злато. Банката е и банка на банките, действаща като кредитор от последна инстанция.
Английската народна банка има монопол върху печатането на банкноти в Англия и Уелс. Шотландските и Северно ирландските банки са запазили правото си да печатат банкноти, но те трябва да имат покритие с депозити в централната банка, с изключение на няколко милиона паунда, които представляват банкноти в циркулация от 1845г.
От 1998г. насам Комитета по парична политика е поел отговорността по определянето на официалния лихвен процент.
До 1998г., Банката е била отговорна за регулацията и надзора на банковия и застрахователния сектор след което тази отговорност е прехвърлена на Financial Services Authority (FSA). След финансовата криза от 2008г. новото банково законодателство връща отговорността по регулацията и надзора на банковия и застрахователен сектор обратно на Банката.
С цел поддържането на ценова стабилност, Банката се опитва да информира обществото за нейната дейност чрез редовни речи и публикации на водещи фигури в Банката, доклад по сигурността и др. </nowiki>
<nowiki>===Печатане на банкноти===</nowiki>
Банката печата банкноти от 1694г. Първоначално банкнотите са били изписвани ръчно и въпреки, че от 1725г. нататък са били отпечатвани частично, касиерите са разписвали банкнотите, за да ги направят използваеми. От 1855г. банкнотите са били изцяло печатни. До 1928г. всички банкноти са били „Бели банкноти”, отпечатани в черно отпред и бяло отзад. През 19ти и 20ти век „белите банкноти” са били с деноминация от 1 и 2 паунда. През 20ти век „белите банкноти” са били печатани в деноминации между 5 и 1000 паунда.
До средата на 19ти век търговските банки са имали право да печатат банкноти и банкноти напечатани от провинциални банки са били често срещани и в обръщение. Банковата харта от 1844г. започва процеса на ограничаването на печатането на банкноти. На новите банкноти е забранено да печатат нови банкноти. В процеса на сливането на малките провинциални банки с големите, те губят правото си да печатат банкноти. Последната частна банка, която е имала право да печата банкноти в Англия и Уелс е Фокс, Фаулър и Ко, като тя е преустановила тази дейност през 1921г. Въпреки въвеждането на Хартата през 1844, тя ограничава правата на частните банки да печатат пари, в днешно време три търговски банки в Шотландия и четири в Северна Ирландия продължават дейността си по печатане, което е регулирано от държавната банка.
В началото на Първата световна война, законът за валутите и банките е гласуван, давайки правото на държавния трезор за печата банкноти от 1 и 10 шилинга.
 
Английската народна банка има монопол върху печатането на банкноти в Англия и Уелс. Шотландските и Северно северно-ирландските банки са запазили правото си да печатат банкноти, но те трябва да имат покритие с депозити в централната банка, с изключение на няколко милиона паунда, които представляват банкноти в циркулация от 1845г1845 г.
<nowiki>===Трезор===</nowiki>
 
От 1998г1998 г. насам Комитета по парична политика е поел отговорността по определянето на официалния лихвен процент носи Комитетът по парична политика.
Банката е пазител на официалните златни резерви на Обединеното кралство, както и на много други държави. Трезорът, който се намира в подземията на Лондон има площ, по-голяма от втората най-висока сграда в Лондон и се отваря с ключове, дълги 3 фута. Английската народна банка е 15тия най-голям пазител на златни резерви в света, пазейки 4600 тона злато. Към февруари 2012 златните депозити в банката се оценяват на 156 000 000 000 паунда.
 
До 1998г1998 г., Банката е била отговорна за регулацията и надзора на банковия и застрахователния сектор след което тази отговорност е прехвърлена на Financial Services Authority (FSA)<!-- това горният комитет ли е? -->. След финансовата криза от 2008г2008 г. новото банково законодателство връща отговорността по регулацията и надзора на банковия и застрахователен сектор обратно на Банкатабанката.
 
С цел поддържането на ценова стабилност, Банкатабанката се опитва да информира обществото за нейнатадейността дейностси чрез редовни речи и публикации на водещи фигури в Банката, доклад по сигурността и др. </nowiki>
{{Превод от2|en|Bank of England|355619692}}
 
<nowiki>===Печатане на банкноти===</nowiki>
 
Банката печата [[банкнота|банкноти]] от 1694г1694 г. Първоначално банкнотите са били изписвани ръчно и въпреки, че от 1725г1725 г. нататък са били отпечатвани частично, касиерите сае трябвало да разписвалиразписват банкнотите, за да ги направят използваеми. От 1855г1855 г. банкнотите вече са били изцяло печатни. До 1928г1928 г. всички банкноти са били „Бели банкноти”, отпечатани в черно отпред и бяло отзад. През 19ти19 и 20ти20 век „белите банкноти” са били с деноминация от 1 и 2 паунда. През 20ти20 век „белите банкноти” са били печатани в деноминации между 5 и 1000 паунда.
 
До средата на 19ти19 век търговскитедругите търговски банки също са имали право да печатат банкноти и техни банкноти напечатани от провинциални банки са били често срещани и в обръщениеобращение. Банковата харта от 1844г1844 г. започва процеса на ограничаването на печатането на банкноти. На новите банкнотибанки е забранено да печатат нови банкноти. В процеса на сливането на малките провинциални банки с големите, те също губят правото си да печатат банкноти. Последната частна банка, която е имала право да печата банкноти в Англия и Уелс до 1921 г. е Фокс, Фаулър и Ко, като тя е преустановила тази дейност през 1921г. ВъпрекиМакар въвеждането наче Хартата през 1844, тя ограничава правата на частните банки да печатат пари, в днешно време има три търговски банки в Шотландия и четири в Северна Ирландия, които продължават дейността си по печатане, коетоно то е регулирано от държавната банка.
 
В началото на Първата световна война, е гласуван законът за валутите и банките е гласуван, давайки правото на държавния трезор за печата банкноти от 1 и 10 шилинга.
 
<nowiki>===Трезор===</nowiki>
 
Банката е пазител на официалните златни резерви на Обединеното кралство, както и на много други държави. Трезорът, който се намира в подземията на Лондон, има площ, по-голяма от втората най-висока сграда в Лондон и се отваря с ключове, дълги 3 фута. Английската народна банка е 15тияпетнадесети най-голямпо големина пазител на златни резерви в света, пазейки 4600 тона злато. Към февруари 2012 златните депозити в банката се оценяват на 156 000 000 000милиарда паунда.
 
 
{{Превод от2|en|Bank of England|355619692}}
 
== Външни препратки ==