Уикипедия

Банка на Англия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
губернатор -> гуверньор; форматиране: 21x число+г., 15x интервали, заглавие-стил, й→ѝ (ползвайки Advisor.js)
още ремонт; източници; форматиране: 2x дълго тире, й→ѝ (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
'''Централната банка на Англия''' или понякога на български като '''Банката на Англия''' или '''Английската банка''' (от [[английски]]: ''Bank of England'' или формално ''Governor and Company of the Bank of England'') е въпреки името си (на английски означава ''Банка на Англия'') [[централна банка|централната банка]] на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]] в цялост, и е моделът по който модерните големи централни банки са базирани, банката е създадена през 1694.
 
Създадена през [[1694]] г., тя е 2-тавтората в света централна банка след Банката на Швеция, която е учредена през 1668 г. Първоначално е организирана като частна банка и едва след нейната национализация през 1946 г. става публична организация, напълно принадлежаща на правителството.
 
Банката на Англия, бившатабивша Гуверньор„Гуверньор и Компания на Банката на АнглияАнглия“, е централната банка на Обединеното кралство и модел, по който повечето централни банки са направени. Създадена през 1694, Банката е втората най-стара банка на света след Шведската банка и осмата банка в света. Тя е създадена катос банкатадългосрочни набанкови Английскияпривилегии, гуверньорвключително и печатането на банкноти и все още е банкер на Нейно Величество. Банката е била частна институция докатодо ненационализацията е национализиранаѝ през 1946 г.
 
През 1998 г. става независима публична организация, която е притежание на Ковчежника, който представлява правителството и има пълна независимост в провеждането на паричната политика.
 
Банката е едната от осемте банки, които имат право да печатат банкноти в Обединеното кралство, но притежава монопол при печатането на банкноти в Англия и Уелс и регулира печатането на банкноти от частни банки в Шотландия и Северна Ирландия.
Комитетът по паричната политика на банката е прехвърлил отговорността за провеждането на паричната политика. Трезорът има делегирани права да дава заповеди на комитета, в случай че това е наложително и е в интерес на обществото и при крайни икономически ситуации. Комитетът по финансова политика на банката провежда първото си заседание през 2011 г. , като макро пруденциален регулатор, който наглежда регулацията на финансовия сектор в Обединеното Кралство.▼
 
▲КомитетътКъм банката функционира Комитет по паричната политика, накоито банката е прехвърлил отговорносттаотговаря за провеждането на паричната политика и установяването на основния лихвен процент. Трезорът има делегирани права да дава заповеди на комитета, в случай че това е наложително и е в интерес на обществото и при крайни икономически ситуации. КомитетътОт по2011 финансоваг политикафункционира наи банкатаКомитет провеждапо първотофинансова си заседание през 2011 г. , като макро пруденциален регулаторполитика, който наглеждаосъществява регулацията на финансовия сектор в Обединеното Кралство.
Централата на банката е базирана в Лондон от 1734 г. насам. Марк Карни става гуверньор на банката на 1 юли 2013 г. Той е първият гуверньор на банката, който не е британец.▼
 
▲Централата на банката есе базирананамира в Лондон от 1734 г. насам. Марк Карни става гуверньор на банката на 1 юли 2013 г. Той е първият гуверньор на банката, който не е британец.
 
==История==
Разгромната военноморска загуба на Англия от Франция, основнатапо военноморскавреме сила,на [[Деветгодишната война]] става причинадвижеща сила за възвръщанетостремежа на Англия да възвърне позициите си като глобална сила. Англия няма друг избор, освен да създаде могъщ флот. За съжаление, нямало налични никакви публични средства не са били достъпни, а кредитакредитът на доверие на народа към правителството на Уилям III е бил толкова нисък, че е било невъзможно да се заемат 1, 200, 000 паунда (нас 8 процента лихва), от които правителството есе искалонуждаело.
 
За да помогнестане на издаването навъзможен заемазаемът, заемодателите сеосновават инкорпориратбанка откато иметотърговска накомпания с гуверньор — гуверньораоттам и компаниятаимето „Гуверньор и Компания на банкатаБанката на АнглияАнглия“. На Банкатабанката се дават изключителни права върхуда управлява балансабюджета на правителството и тя е била единствената корпорация с ограничена отговорност, която е имала право да печата банкноти. Заемодателите са могли да дадат на правителството пари в брой и да издават банкноти срещу държавни облигации, които от своя страна също са могли да бъдат давани назаем също. Сумата от 1.2 милиона паунда е била събрана за 12 дни, като половината от нея е използвана за повторното построяване на флота.
Като страничен ефект, огромното индустриално усилие е изисквало от ковачници до земеделие, които да подпомагат възстановяването на флота. Всичките това помага на икономиката да се трансформира. Това помага на новото Кралство Великобритания да се превърне в голяма сила. Мощта на флота прави Великобритания доминантната световна сила в края на 18ти и началото на 19ти век.▼
 
Създаването на Банката е с помощта на Чарлс Монтагю, Първи ърл на Халифакс, през 1694, по план предложен от Уилям Патерсън три години преди това, който обаче не е бил осъществен. Той предлага заем от 1.2 милиона паунда, който да бъде даден на правителството. В замяна участниците са инкорпорирани като Гуверньор и компания на Банката на Англия, с дългосрочни банкови привилегии, включително и печатането на банкноти. Кралската харта, която е утвърдена на 27 юли чрез приемането на Тонидж Акт през 1694. Публичните финанси са били в толкова тежко положение, че лихвата по кредита е била 8% на година и също така е имало такса за управление, която е била 4 000 паунда на година. Първия гуверньор на Банката е сър Джон Хублън, който е изобразен на банкнотата от 50 паунда, издадена през 1994 г. Хартата е обновявана през 1742, 1764 и 1781.▼
▲Като страничен ефект, огромнотосе индустриалноразвива усилиеиндустрията, езащото изискваловъзстановяването отна ковачницифлота доизисквало земеделие,много коитодоставчици — даот подпомагатковачи възстановяванетодо на флотаземеделци. Всичките това помага на икономиката да се трансформира. Това помага на новото Кралство Великобритания да се превърне в голяма сила. Мощта на флота прави Великобритания доминантнатадоминираща световна сила в края на 18ти18 и началото на 19ти19 век.
Първоначалният дом на Банката се намира в Уолбрук, Лондон, където през 1954 г. по време разкопки археолози разкриват останките от древен римски храм на Митрас. Останките от храма са може би най-известните римски останки в Лондон за целия 20ти век и са изложени публично.▼
 
Банката се премества на сегашното си място на Треднийдъл стрийт и в последствие придобива съседните имоти, за да се създаде сегашната постройка. Повторното построяване на Банката от Хърбърт Бейкър, който разрушава по-голямата част от по-ранната постройка на сър Джон Соун, е описано от историка по архитектура Николаус Певзнер като „най-голямото архитектурно престъпление извършено в Лондон през 20ти век”.▼
▲Създаването на Банката през 1694 е с помощта на Чарлс Монтагю, Първи ърл награф Халифакс, през 1694, по план, предложен от Уилям Патерсън три години преди това, койтоно обаче не е бил осъщественнеосъществен. Той предлага заем на правителството от 1.2 милиона паунда, който да бъде даден на правителството. В замяна участниците са инкорпорирани като Гуверньор и компания на Банката на Англия, с дългосрочни банкови привилегии, включително и печатането на банкноти. Кралската харта, която е утвърдена на 27 юли чрезс приемането на Тонидж Акт презот 1694. Публичните финанси са били в толкова тежко положение, че лихвата по кредита е била 8% на година, иа същоосвен такатова е имало такса за управление, която е била 4 000 паунда на година. ПървияПървият гуверньор на Банката е сър Джон Хублън, който е изобразен на банкнотата от 50 паунда, издадена през 1994 г. Хартата е обновявана през 1742, 1764 и 1781.
Когато идеята и реалността за държавния дълг се появяват през 18ти век, той също се управлява от Банката. С подновяването на хартата през 1781 г. банката е била банка на банките – пазейки достатъчно злато за да покрие банкнотите. Това е било така до 26 февруари 1797 г. когато войната дотолкова изчерпва златните резерви, че правителството забранява на Банката да се разплаща в злато. Тази забрана трае до 1821 г.▼
 
▲Първоначалният дом наПървоначално Банката се намира в Уолбрук, Лондон, където през 1954 г. по време разкопки археолози разкриват останките от древен римски храм на Митрас. Останките от храма са може би най-известните римски останки в Лондон за целия 20ти20 век и са изложени публично.
 
▲Банката се премества на сегашнотосегашния си мястоадрес на Треднийдъл стрийт и в последствие придобива съседните имоти, за да се създаде сегашната постройка. Повторното построяване на Банката от Хърбърт Бейкър, който разрушава по-голямата част от по-ранната постройка на сър Джон Соун, е описано от историка по архитектура Николаус Певзнер като „най-голямото архитектурно престъпление, извършено в Лондон през 20ти20 век”.
 
▲Когато идеята и реалността за държавния дълг се появяват през 18ти век18, той също се управлява от Банката. С подновяването на хартата през 1781 г. банката е била банка на банките – пазейки достатъчно злато, за да покрие банкнотите. Това е било така до 26 февруари 1797 г., когато войната дотолкова изчерпва златните резерви, че правителството забранява на Банката да се разплаща в злато. Тази забрана трае до 1821 г.
 
Банката се е отървавала на косъм и в други събития. През 1780 г., протестиращи в Лондон се опитват да нахлуят в сградата. В резултат на това, до 1973 г., всяка нощ е имало патрулиращи войници, които са пазели банката и националното злато.
===19ти век===▼
Банковата харта от 1844 обвързва печатането на банкноти към златните резерви и дава изключителни права на Банката по отношение на печатането на банкноти. Частните банки, които са имали правото преди хартата, са продължили да печатат пари при условие, че централите са им били извън Лондон и при условие, че са депозирали някакъв вид гаранция за банкнотите, които са отпечатали. Няколко английски банки продължават да печатат собствени банкноти докато и последната е придобита през 30те години на 20ти век. Няколко шотландски е северно-ирландски банки все още имат това право.▼
 
===20ти19 век===
▲Банковата харта от 1844 обвързва печатането на банкноти към златните резерви и дава изключителни права на Банката по отношение на печатането на банкноти. Частните банки, които са имали правото преди хартата, са продължили да печатат пари, но при условие, че централите са им са били извън Лондон и при условие, че са депозирали някакъв вид гаранция за банкнотите,отпечатаните които са отпечаталибанкноти. Няколко английски банки продължават да печатат собствени банкноти, докато и последната е придобита през 30те30-те години на 20ти20 век. Няколко шотландски еи северно-ирландски банки все още имат това право.
Великобритания остава в златния стандарт до 1931 г. когато златните резерви и тези в чуждестранна валута се преместват в Трезора, като управлението им е все още поверено на Банката. През 1998 г. Банката получава правата да отговаря за лихвената политика.▼
 
По време на управлението на Монтагю Норман, от 1920 г. до 1944 г., Банката прави умишлени опити да се отдръпне от банкирането на дребно и да се превърне в централна банка. През 1946 г., скоро след края на мандата на Норман, банката е национализирана по времето на управлението на лейбъристите.▼
▲===19ти20 век===
▲Великобритания оставасе впридържа към [[златен стандарт|златния стандарт]] до 1931 г., когато златните резерви и тези в чуждестранна валута се преместват формално в ТрезораМинистерство на финансите, катоно управлението им е все ощеостава поверено на Банката. През 1998 г. Банката получава праватаправо да отговаря и за лихвената политика.
 
▲По време на управлението на Монтагю Норман, от 1920 г. до 1944 г., Банката прави умишлени опити да се отдръпнеоттегли от банкирането на дребно и да се превърне в [[централна банка]]. През 1946 г., скоро след края на мандата на Норман, банката е национализирана по времето на управлението на лейбъристите.
 
След 1945 г. Банката следва политиките на икономиката на Кейнс, и по-конкретно „лесните пари” и ниските лихвени проценти в опит да стимулира потреблението. Банката се опитва да поддържа постоянен обменен курс и да се справи с инфлацията и слабия паунд с помощта на по-висок контрол върху кредити и обмяната.
Line 66 ⟶ 76:
===Трезор===
 
Банката е пазител на официалните златни резерви на Обединеното кралство, както и на много други държави. Трезорът, който се намира в подземията на Лондон, има площ, по-голяма от втората най-висока сграда в Лондон и се отваря с ключове, дълги 3 фута<ref>{{икона en}} {{cite news| url=http://www.dailymail.co.uk/news/article-1079518/The-Big-Picture-This-vast-vault-gold-Bank-England-weather-credit-crunch.html | location=London | work=Daily Mail | first=Mike | last=Hanlon | title=The Big Picture: This vast vault of gold under the Bank of England should weather the credit crunch | date=22 October 2008}}</ref>. Английската народна банка е петнадесети по големина пазител на златни резерви в света, пазейки 4600 тона злато<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://exclusiveeconomy.com/2011/03/worlds-top-gold-reserves-by-countries/ |title=World's Top Gold Reserves By Countries |publisher=Exclusive Economy |date=16 March 2011 |accessdate=2012-08-25}}</ref>. Към февруари 2012 златните депозити в банката се оценяват на 156 милиарда паунда<ref>{{икона en}} {{cite web|url=http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/4104349/Inside-the-vaults-of-the-Bank-of-England.html |title=Inside the vaults of the Bank of England &#124; The Sun &#124;News |publisher=The Sun |date=2 February 2012 |accessdate=2012-08-25}}</ref>.
 
==Източници==
 
<references />
{{Превод от2|en|Bank of England|355619692}}▼
 
==Външни препратки==
Line 75 ⟶ 85:
* {{en икона}} [http://www.bankofengland.co.uk Банка на Англия] - официален сайт
* {{en икона}} [http://www.bankofengland.co.uk/about/legislation/1694act.pdf 1694 Акт на Британския парламент за създаването и&#768;]
 
▲{{Превод от2|en|Bank of England|355619692}}
 
[[Категория:Централни банки]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Банка_на_Англия“.