Съмърсет Хаус: Разлика между версии

'''Съмърсет Хаус''' ({{lang-en|Somerset House}}) е голяма сграда, бивша резиденция, разположена от южната страна на улица [[Странд, Лондон|Странд]] в Централен Лондон, с изглед към река [[Темза]], от източната страна на [[Ватерло, мост|моста Ватерло]]. Централната група от [[Неокласицизъм|неокласически]] постройки, по проект на [[архитект|архитекта]]а сър [[Уилям Чеймбърс (архитект)|Уилям Чеймбърс]], датира от 1776–96. Разширена е с класически [[Викторианска архитектура|викториански]] крила на север и на юг. На това място е имало сграда със същото име повече от два века по-рано.

През 16-ти век, когато поетите все още пишели за "сребристата" [[Темза]], северният бряг на реката между днешното [[Сити (Лондон)|Сити]] и [[Уестминстър]] е предпочитано място за именията на на аристокрацията. През 1539 г. [[Хенри VIII]] подарява земи на [[Едуард Сиймур]] в "Chester Place, извън [[Темпъл Бар]], Лондон". Когато престолонаследникът — болнавият невръстен крал [[Едуард VI]] — сяда на трона през 1547, Сиймур като негов вуйчо става регент и [[Лорд Протекторлорд-протектор]] и получава титлата [[херцог]] на Съмърсет. Около 1549 той срутил няколкото сгради, които били на това място и започнал да си строи внушителна резиденция, като се възползвал свободно от околните сгради, в това число и от някои от [[Зала за Литургии|залите за литургии]] и [[метох|метосите]] в старата [[Катедрала Сейнт Пол]], разрушени в полза на херцог Съмърсет и други влиятелни протестантски благородници, част от [[закриване на манастирите| закриването на манастирите]]. Къщата е била на два етажа, построена около четириъгълен вътрешен двор, с вход с височина от три етажа и е била един от най-ранните примери за [[Английски ренесанс|Ренесансова архитектура]] в Англия. Не е известно кой е проектирал сградата.

Преди да бъде завършена обаче, херцог Съмърсет вече си е създал много врагове във властта. В борбите за власт той търпи поражение и през 1552 г. е екзекутиран на [[Тауър (хълм)|хълма Тауър]]. Тогава имението Съмърсет става собственост на короната и в продължение на няколко години в него живее принцеса Елизабет преди да бъде коронясана като [[Елизабет I]] през 1558 г.

Кралското владеене на Съмърсет е прекъснато от [[Английска революция|Английската революция]] и през 1649 г. [[Парламент (на Обединеното Кралство)кралство|Парламентът]] се опитал да я продаде. Купувач не се намерил и все пак от продажбата на обзавеждането била събрана значителната за онова време сума от £ 118, 000. И все пак къщата все още била полезна. Част от нея служела като главна квартира на армията, генерал [[ГенералТомас Феърфакс]] (Ръководителятпредседателят на Парламента) се установил също там; жилища били предоставени и на други членове на Парламента. Именно тук е положено тялото на [[Оливър Кромуел]] след смъртта му през 1658 г.

Две години по-късно, с [[Реставрация на Английската монархия(Англия)|Реставрацията]] на Английскатаанглийската монархия]], Хенриета Мария се завърнала и започнала мащабна програма за преустройство. Но през 1665 г., преди да я завърши, тя се завърнала във Франция. Сградата продължила да се ползва като резиденция на аристокрацията, но в народните представи имението се славело като крепост на католицизма. През 1685 сър [[Кристофър Рен]] бил нает за преустройството му, но скоро след това имението почнало да запада, като постепенно кралските особи го забравили. Неговата градина, отворена за посещения, била мястото, използвано от [[Каналето]] за неговите пейзажи на Темза. Старото здание било разрушено през 1775 г.

ПрезВ средата на 18 век станало ясно, че в Лондон имане недостиг надостигат обществени сгради. Правителствените служби и научните дружества се намирали разпръснати в стари сгради из целия град. Чувството за национална гордост страдало от сравнението на града с континенталните столици. В отговор на тази нужда през 1775 г. Парламентът приел закон, с който се постановявалопостановил изграждането на помещения в Съмърсет хаус за голям брой публични служби и за укрепването и облицоването (embankment) на бреговете на Темза в района около днешното място наднешния хотел Савой„Савой“. Строителните работи ръководел [[архитект]] сър [[Уилям Чеймбърс (архитект)|Уилям Чеймбърс]] и той останал начело на различните фази на този проект през последните двадесет години от живота си.

Към 1780 г. било завършено Севернотосеверното крило с фасада към Странд. Неговият проект се основавал на рисунките на [[Иниго Джоунс]], изобразяващи фасадата към реката на предходното здание. Строежът продължил с различно темпо през годините, най-вече поради липса на финанси, като след смъртта на Чеймбърс през 1796 ръководството поел Джеймс Уайът. През 1801 строежът все още продължавал, а през 1819 все още имало недовършени декорации.

По това време брегът на Темза все още не бил облицован и водите на реката се плискали до Южнотоюжното крило, където през три големи арки лодките и баржите навлизали към пристана вътре в сградата.

Колкото и величествена да била построената сграда, тя все още била далеч от пълния проект на Чеймбърс поради недостиг на средства. Затова правителството отстъпило правото на строеж навърху парцела от изтокизточната страна на [[Кингс Колидж (Лондон)]] при условие, че построи сграда, съобразена с първоначалния план. Това станало между 1829 и 1834 г. Последното, Западнозападно крило било завършено през 1856 г.

Освен правителствени служби, в сградата до 1870 са били настанени и редица научни дружества — -[[Кралска академия по изкуствата|Кралската Академия за изящни изкуства]] (Чеймбърс е бил сред нейните основатели), [[Британско кралско научно дружество|Британското кралско научно дружество (Royal Society)]], [[Лондонски университет|Лондонският университет]].

По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] и бомбардировките на Лондон Съмърсет хаус е значително повредена, особено Южнотоюжното и Западнотозападното крила. Възстановяването им приключва едва през 1952 г.

През 1837 г. тук е настанен Общият регистър на актовете за раждане, брак и смърт на гражданите на Англия и УейлсУелс и Съмърсет хаус става почти нарицателно име за тази служба в продължение на 150 години. Освен него тук са разположени данъчните служби (Inland Revenue), които заемат най-голяма част от сградата. След сливането им с митниците през 2005 службата вече се нарича HM Revenue & Customs.