Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд: Разлика между версии

*Принцеса [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]] (1819-1901), бъдещата кралица на [[Великобритания]]

Херцогът на Кент умира на [[23 януари]] [[1820]] г. Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в [[Кобург]], където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в [[Англия]]. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно - тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс, крал [[Джордж IV]], Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал [[Уилям IV]] все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линията на наследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург. Оставена почти разорена от съпруга си херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина Виктория]] заела трето място в линията на наследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получила разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеели още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отгледала дъщеря си, [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]], на която един ден предстояло да стане кралица на [[Великобритания]] и императрица на [[Индия]].

На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝ, Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота Аугуста, дъщеря на крал [[Джордж IV]], на която се очаквало да бъде бъдещ консорт.

През [[1831]] г. положението на принцеса [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]] като наследник на короната било затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличили доходите ѝ. Ключов фактор за това било избирането на Леополд (чиято съпруга Шарлота Августа починала при раждане през 1817) за крал на [[Белгия]], което означавало, че в борбата за престола на [[Кралица Виктория|дъщеря си]] херцогинята имала стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.

Херцогиня Виктория силно се привързана към ирландския офицер Джон Конрой, който служил като неин секретар. Вероятно заради влиянието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал [[Уилям IV]] започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до [[Кралица Виктория| младата му племенница]]. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които [[Уилям IV]] бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Уилям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отнася с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довело до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявил публично, че се надява управлението му да продължи поне докато [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]] не навърши зряла възраст и порицал вредното влиянието върху младата принцеса, което ѝ оказвали хората около нея.

Конрой силно се надявал, че принцеса [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]] ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от [[1831]] щяло да бъде оглавено от майка ѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]], Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде ''"силата зад трона"''. В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]], крал [[Уилям IV]], който доживял до нейното пълнолетие. Конрой дълго обработвал херцогинята на Кент, но често игнорирал [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] и дори си позволявал да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнал, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝ, Конрой започнал да оказва натиск върху младата [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]], опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропаднали, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато [[Кралица Виктория|АлександраАлександрина-Виктория]] станала кралица, тя се дистанцирала от майка си и я принудила да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на [[Кралица Виктория|кралица Виктория]] отношенията между херцогинята и [[Кралица Виктория|дъщеря ѝ]] се оказали хладни.