Лукан Лилов: Разлика между версии

Поради дарбите и познанията, които има му е предложено и става учител в килийното смесено училище в ловчанския метох на [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]]. Въвежда редица новости в училището : звънец, черна дъска, столове, каца с вода за миене и школски тефтер. Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков - Мария Кочова. От брака си има десет деца ,от които три умрели и седем живи : Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка. Датата на запопването не е известна. Свещеник на ловешкия храм „Света Богородица“. В енорията му са и селата Араплии (дн. [[Абланица]]), [[Голец]] и Вратца (дн. [[Стефаново]]).

Свещеник Лукан Лилов е ученолюбива, любознателна и енциклопедична личнаст. Събира стари книги и ръкописи. Владее турски и руски език. Оставя множество бележки и приписки. Възпитава децата си в любов и преданост към поробеното отечество. Пет от тях се включват в националреволюционата борба : [[Величка Хашнова|Величка]], [[Марин Поплуканов|Марин]], Тошко, [[Илия Луканов|Илия]] и Христо. Важен писмен документ на поп Лукан е останалия до наши дни ръкописания от него и датиран 7 януари 1827 г. „Вечен календар“. Ръкописа е с кожена подвързиа и се състои от 44 листа - текст, забележки, рисунки и разноцветна украса. Покрай просветителската и свещеническа дейност се занимава и с книговезтво и дърводелство.

При първото посещение в Ловеч, [[Васил Левски]] отсяда в къщата на поп Лукан Лилов (чаймай 1869). Тук често е подслоняван и укриван, а при боледуване е лекуван с илачи (лекарства) от попадия Мария. Член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО. Включването на цялото му семейство в националреволюционата борба дава основание на проф.професор [[Параскев Стоянов]] да отбележи :

След [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]] на турската поща от [[Димитър Общи]], на 28 октомври 19721872 г. е арестуван в Ловеч заедно със сина си Марин, дъщеря си Величка и Димитър Пъшков. Държи се достойно. Двадесет дни по-късно тримата мъже са откарани в [[София]] (17 ноември 1872 г.). Тук се разбира, че попът, за когото говори Димитър Общи не е същият и поп Лукан бива незабавно освободен. Връща се в Ловеч по заповед. Същият ден освобождават Величка Хашнова и арестуват поп( Кръстьо). <ref>Д.Панчовски "Последните дни на Васил Левски</ref>

Месеци след процеса и обесването на Левски, в Ловеч възникват фамилни ежби, че има предателство и всичко това е станало заради кражба на комитетски пари. ЛукановиятВзаимните родобвинения обвиняваса попмежду Кръстьо,Лукановият арод Попи Кръстьосвищеноиконом обвинява[[Кръстьо тяхНикифоров]]. В крайна сметка след близо 100 години историята доказа, че предател няма и чеВасил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития, базирани на много (над 80) свидетелски показания.

При ремонт на къщатасемейната на Луканови,къща с цел строителството на [[Музей „Васил Левски“ (Ловеч)|Музей „Васил Левски“]], в темелите са открити 1364 златни монети (1974). Предполага се, че са същите комитетски пари, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.<ref>С. М. Измит ли е позорът над поп Кръстьо</ref>

Ловешката турска власт не забравя участието на попсвещенник Лукан Лилов в националреволюционата борба. Загива по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] при [[Битка при Ловеч (1877)|турското превземане на Ловеч на 15 юли 1877 г.]] Ранен е в храма „Света Богородица“ по време на църковна служба заедно с дъщеря си Яна. Убит е малко по-късно от местен башибозук.

* Известия на Регионален сторическиисторически музей -Ловеч , т.IV; Луканов ПетърП., Възражденския деец поп Лукан Лилов от Ловеч и неговия род, ВВт. Търново, 1999, с. 179-181. ISBN 1310-8700