Отваря главното меню

Лукан Лилов

Лукан Лилов
Български свещеник и националреволюционер
Лукан Лилов 
Портрет от сборника „Ловеч и Ловчанско“, книга 3, 1931 г.
Роден: 1802
Починал: 17 юли 1877

Лукан Илийов Лилов е български свещеник, просветен деец, националреволюционер, член на Ловешкия частен революционен комитет от Вътрешната революционна организация (ВРО).

Съдържание

БиографияРедактиране

Лукан Лилов е роден през 1802 г. в град Тетевен. Семейството му се преселва в Ловеч през 1809 г. Тук усвоява папукчийския занаят.

Свещеник и просветителРедактиране

Поради дарбите и познанията, които има, му е предложено и става учител в килийното смесено училище в ловчанския метох на Гложенския манастир. Въвежда редица новости в училището: звънец, черна дъска, столове, каца с вода за миене и школски тефтер. Жени се за дъщерята на ловченския строител Кочо Джанков-Мария Кочова. От брака си има десет деца, от които три умрели и седем живи: Величка, Марин, Яна, Илия, Тошко, Христо и Йорданка. Датата на запопването не е известна. Свещеник на ловешкия храм „Света Богородица“. В енорията му са и селата Араплии (дн. Абланица), Голец и Вратца (дн. Стефаново).

Свещеник Лукан Лилов е ученолюбива, любознателна и енциклопедична личнаст. Събира стари книги и ръкописи. Владее турски и руски език. Оставя множество бележки и приписки. Възпитава децата си в любов и преданост към поробеното отечество. Пет от тях се включват в националреволюционата борба : Величка, Марин, Тошко, Илия и Христо. Важен писмен документ на поп Лукан е останалия до наши дни ръкописания от него и датиран 7 януари 1827 г. „Вечен календар“. Ръкописа е с кожена подвързиа и се състои от 44 листа-текст, забележки, рисунки и разноцветна украса. Покрай просветителската и свещеническа дейност се занимава и с книговезтво и дърводелство.

Участие в националреволюционата борбаРедактиране

При първото посещение в Ловеч, Васил Левски отсяда в къщата на поп Лукан Лилов (май 1869). Тук често е подслоняван и укриван, а при боледуване е лекуван с илачи (лекарства) от попадия Мария. Член на Ловешкия частен революционен комитет на ВРО. Включването на цялото му семейство в националреволюционата борба дава основание на професор Параскев Стоянов да отбележи :

След семейството на баба Тонка Обретенова (от Русе), семейството на поп Лукан Лилов може да служи за пример по своята преданост на освободителното дело “.

По лаконичното свидетелство на Захари Стоянов:

У поп Луканови дори и кокошките били революционери “.

След Арабаконашкия обир на турската поща от Димитър Общи, на 28 октомври 1872 г. е арестуван в Ловеч заедно със сина си Марин, дъщеря си Величка и Димитър Пъшков. Държи се достойно. Двадесет дни по-късно тримата мъже са откарани в София (17 ноември 1872). Тук се разбира, че попът, за когото говори Димитър Общи, не е същият и поп Лукан бива незабавно освободен. Връща се в Ловеч по заповед. Същият ден освобождават Величка Хашнова и арестуват поп Кръстьо. [1]

Месеци след процеса и обесването на Левски, в Ловеч възникват фамилни ежби, че има предателство и всичко това е станало заради кражба на комитетски пари. Взаимните обвинения са между Лукановият род и свищеноиконом Кръстьо Никифоров. В крайна сметка след близо 100 години историята доказа, че предател няма и Васил Левски е жертва на дълга верига от полицейски разкрития, базирани на над 80 свидетелски показания.

При копане на основи за къща на улица „Марин Поплуканов“ № 17 срещу сградата на Музей Васил Левски (Ловеч) са открити 1364 златни монети (1973). Предполага се, че са същите комитетски пари, които са съхранени и са стояли непипнати почти 100 години.[2][3]

Ловешката турска власт не забравя участието на свещенник Лукан Лилов в националреволюционата борба. Загива по време на Руско-турската война (1877 – 1878) при турското превземане на Ловеч на 15 юли 1877 г. Ранен е в храма „Света Богородица“ по време на църковна служба заедно с дъщеря си Яна. Убит е малко по-късно от местен башибозук.

ИзточнициРедактиране

  1. Д.Панчовски "Последните дни на Васил Левски
  2. С. М. Измит ли е позорът над поп Кръстьо
  3. http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1825252
  • Известия на Регионален исторически музей-Ловеч, т.IV; Луканов П., Възражденския деец поп Лукан Лилов от Ловеч и неговия род, Вт., 1999, с. 179 – 181