Мехмед Синап: Разлика между версии

| починал-място = [[Лъджа (Драмско)|Лъджа]]

}}

| last = Искренов

| first = Андон

}}</ref> След като управлява [[Чеч]]а пет години, попада в засада и е убит в село Лъджакьой ([[Лъджа (Драмско)|Лъджа]]) — на час и половина пеша от Алъкьой.

 

Знае се, че бунтовната искра е произлязла от главата на родопския нехранимайко най-вече поради ширещата се сиромашия и глад сред населението. Роденият в село [[Бръщен]], [[Гоце Делчев (град)|Гоцеделчевско]], [[помаци|помак]] Мехмед Синап на петгодишна възраст останал кръгъл сирак, защото баща му и майка му били починали по-рано. Родителите му били много бедни и не оставили на сина си друго имане освен една полусрутена къща-колиба, едно магаре и 2-3 кози, поради което Мехмед станал разбойник. Парцалив и замърсен, той се скитал по улиците в селото, биел с камъни селските кучета и се хранел със сух хляб и други изоставени храни, каквито му давали роднини и други по-милостиви хора. Когато поотраснал, един гребенар го прибрал и го водел по селата, да му пасе конете и нагледва гребените. След 1-2 годишно слугуване у гребенаря, Мехмед се изгубил и никой не знаел къде се е скитал и какво е правил.

 

== Като ратай ==

На 20-годишна възраст той отишъл в Пашмаклъ ([[Смолян]]) и се спазарил да стане аргатин у Пирага. През деня Мехмед пасял конете и карал с тях дърва, а нощем оставял сами конете и се изгубвал в тъмнината. На съмване пак се връщал при конете, натоварвал ги с дърва, накичвал ги с цветя и пеша влизал в града. Често Пираговци намирали в пладнинарката (торбата) на аргатина си [[чеверме]], татралки, звънци и други вещи, придобивани явно по съмнителен начин. След едногодишно слугуване Мехмед се влюбил в най-малката дъщеря на Пирага и я поискал за жена, тъй като момичето се поддавало и харесвало Мехмед, защото младия човек бил строен, красив, песнопоец и разговорлив. Пираговци не се съгласили да им стане зет [[Чеч|чеческия]] нехранимайко, при което след закани и домашни разправии Пирага изгонил Мехмед и го освободил от служба, но при раздяла му подарил за спомен една пушка, един голям нож - „каракулак“, и един извехтял чохен и „сърмалъ копаран“ (клашник, долама). Когато си тръгвал, Мехмед казал на Пирага:

 

{{цитат|Ти ма ни стори зьот и ма изподи, ала да повниш кога зувот Мехмед Синапя! Я, бех намислил да ти отсека кученя (главата), ала ма упраташ хубав - сас тифек и каракулак, та затва нищо нема да ти сторя!}}

 

Мехмед Синап си тръгнал за [[Чеч]]еско по пътя Пашмаклъ - Байремери - Шабаница - Машергидик, по билото на гористите планини. На другия ден пристигнал на прохода и планината Машергидик (Хаджиосманското), където [[Смолян|смолено]]-[[Рупчос|рупските]] [[помаци]] от селата [[Кестен (село)|Кестен]], [[Триград]] и [[Алъкьой]] стъкмявали мандри и приготвяли общ [[предой]]ски (предой е местен празник) курбан. На поляната около казаните, в които вряло месо, седели и се изтягали много помаци - чечлии, смолени и рупци, при което до казаните седнал и Синап. Когато овцете били предоени и месото увряло, кехаите (владетели на големи стада овце) и организаторите на курбана поканили гостите да се приготвят за ядене. На поляната били сложени месо, сирене, извара, и мляко, а хляб и [[качамак]] нямало. Един от организаторите рекъл:

 

 

{{цитат|Когато се сберат на сува место, челеците и мулетата, туга ше им кажя ков ше правим по-нататък.}}

 

След 5-10 дни от курбана и мандрите на Машергидик планина се събрали петстотин въоръжени помаци - рупци, смолени и неколцина чечлии, като всеки от тях водел по няколко коне, мулета или магарета. Синап свъртял в кръг хората и конете, влязъл в средата на кръга, развял байрак от зелено-червен плат и гръмко извикал - ''„На сози керван, керванжибашията сам я! Комуто требва жито и брашно, да варви след мене!“''. Въоръжените помаци извикали: ''„Да живеиш,Синап! Алал ти вера!“'' и повели мулетата и конете след керванджибашията и на следващия ден привечер стигнали и се разположили на планината „Санджак“, северно от село [[Фотиново (Област Пазарджик)|Фотиново]], между [[Батак]], [[Пещера]], [[Брацигово]] и [[Девин]], от който връх се виждала голяма част от Тракийската низина.

 

== Използвана литература ==

* Васил Дечев, „Миналото на Чепеларе“ , София, кн.I, 1928 г. и кн.II, 1936 г. ;

* {{cite book

 

== Източници ==

<references />

 

[[Категория:Чеч]]

[[Категория:Помаци]]