Карамания: Разлика между версии

[[Image:Eastern_Mediterranean_1450_.svg|thumb|300px|Караманската Империяимперия и другите източни Средиземноморски държави през 1450 г.]]

'''Карамания''' е историческа област в [[Мала Азия|анадолското плато]] в Южна [[Турция]] на територията на която [[Карамани|Караманитекарамани]]те основават в средновековието КараманскиятКараманския бейлик<ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българите в Мала Азия (от древността до наши дни) |year= 1998 |publisher= ISBN 954-8638-12-6 }}</ref><ref>{{cite book |last= Венедикова |first= Катерина |authorlink= Катерина Венедикова |title= Българи, арменци и караманци в средновековна Мала Азия |year= 2003 |publisher= Огледалото }}</ref>

През [[античност]]та на тази територия се е намирала [[Исаврия]].

Наименованието си Караманският бейлик носи от името на основателя Караман бей (на турски ''Karamanoğulları/Караманогулларъ-Синовете на Караман''). [[Етимология]]та на името и&#768; идва от [[турски|турско]]то kahraman - — юначага, смелчага, герой.

След разпадането на Селджукската държава върху бившите йи&#768; територии се появяват много царства. Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на селджуките[[селджуци]]те. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000.

За разлика от другите анадолски царства, които ползвали арабската писменост, караманите са изполвалиизползвали и гръцката азбука с търговска цел, поради наличието на гърци (византийци) в областта с които били в добри отношения. Арабската писменост се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей.На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само турски език.

При преселването си в Анадола караманите са предвождани от Саддедин бей и наброяват около 10 000 юрти. Това преселване става в началото на 11 век и се дължи на бягството им от настъпващите монголи. При идването си водели номадски начин на живот - — през лятото са ползвали пасищата в района на Сивас, а през зимата се преселвали в северните райони на Иран. Отначало караманите вярвали в небесния бог Тангра (Танръ). След това някои от тях приели християнството, а в края на 11 век - — исляма, под натиска на селджуките. След смъртта на Саддедин бей мястото му заема синът му Нуреддин бей. За разлика от баща си той е войнствен и веднага пристъпва към завладяване на територии. Отначало превзема крепостта Ерегли, която е в ръцете на арменците, а след това - — и Сиваската крепост, която по онова време се владее от Хаджи Бахадир, който е бунтовник и създава много проблеми на селджукитеселджуците.

Нуреддин бей обявява зависимостта си от селджукския султан и му връчва ключовете на Сиваската крепост. Султанът остава много доволен от този жест и заповядва на Нуреддин бей да събере войска и да превземе крепостите Ерменек и Мут от арменците, които, освен че не признавали властта на Селджукскияселджукския султан, тероризирали и тюркските номадски племена, разположени между двете крепости.

Нуреддин бей изпълнява заповедта на султана и през късната есен превзема крепостта Ерменек. Презимува там и напролет превзема и крепостите Мут, Гюлнар и Мара. Ключовете на превзетите крепости връчва на селджукския султан Алаедин Кейкубат. Той е много доволен от този факт и в знак на благодарнастблагодарност удостоява Нуреддин бей с държавни почести и му подарява превзетите крепости.

== Караманското царство след разпада на селджукитеселджуците ==

През 1308 година монголите унищожават Селджукската държава и караманите остават пълновластни господари на района. На мястото на Селджукската държава се появяват много княжества, но поради това, че владеят бившата Селджукскаселджукска столица Кония, караманите се смятат за наследници на селджукитеселджуците. Караманите запазват целия управленски апарат на селджуките, успешно го доразвиват и водят безконечни войни с монголите. Именно те спират настъплението им на входа на Анадола. Войните с монголите изсмукват силите на Караманската държава. На фона на това много след тях се появява Османската държава. Дядото на основателя на Османската държава е бил чобан башъ т.е. началник на овчарите на караманите. Поради това,отношението на караманите спрямо османците, винаги е било презрително. Те се смятали за аристократи и било под достойнстото им да сядат на една маса с османците. Докато караманите са заети с монголите, обаче, османците вече извършват успешни набези срещу съседите си и увеличават териториите си.

През следващите години караманите разширяват териториите си и получават излаз на Средиземно море. Земите им вече обхващат обширни райони - — местата на съвременните градове Караман, Кония, Сивас, Кайсери, Нигде, Адана, Анкара, Антакия, Анталия, Силивке, Анамур, Мут, Ерменек, Гюлнар, Алания, Газипаша, Спарта и Бейшехир.

След създаването на Селджукската държава крепостите в този район преминавали ту в арменски, ту в селджукски ръце. Непрекъснатият приток на тюркски бежанци, вследствие нападенията на монголите от Средна Азия, се контролира от селджукитеселджуците поради общия им език. Те ги разделяли на малки групи и ги разселвали по пустите земи на Изория. Бежанците променили численото съотношение в района в полза на тюрките. Не след дълго започнали и войните с арменците.

По същото време и монголите започват нови набези срещу селджукитеселджуците. След продължилите няколко години войни Рукнедин Кълъчарслан IV е победен с помощта на Караман бей и заточен в крепостта Бурдур.

Междувременно монголите, ръководени от Байджу Ноян, започвайки от Ерзурум, са опустошили половината Анадол, стигайки чак до Аксарай. Една част от бейовете, които не са доволни от управлението на Иззедин Кейкявуз II, искат помощ от монголите в подкрепа на Рукнедин Кълъчарслан IV. Султан Иззедин Кейкявуз II от своя страна иска помощ от Караман бей и от другите му подчинени бейове. В състоялото се кърваво сражение при Аксарай Иззедин Кейкявуз II е победен и избягва при вуйчо си в Истанбул. Рукнедин Кълъчарслан IV е освободен от крепостта Бурдур и е възкачен на трона на селджукитеселджуците. Скоро Караман бей признава властта на Рукнедин. Султанът таи омраза към Караман бей, но не иска да започва нова война и му оставя крепостите Мут, Силифке и Ерменек. Виждайки слабостта на султана, Караман бей иска и крепостта Ларенде. „Имам 2 хубави крепости и едната да я дам на теб ли?“ - е отговорът на сърдития султан. Скоро след това обаче султанът подарява крепостта на Хаджи бей, който е кръвен враг на караманите. Обиден от това, Караман бей събира войска и напада крепостта Ларенде. След превземането йи&#768; убива Хаджи бей и преименува крепостта на свое име. Градът до ден днешен носи неговото име.

Рукнедин Кълъчарслан IV един по един убива и тримата бейове, които са заявили предаността си към него. Поради това, че е подкрепил брат му и превзел против волята му Ларенде, султанът започва да се подготвя за война срещу Караман бей.

По същото време обаче християните от Анталия нападат селджукитеселджуците. Изправен пред дилемата да се бие на 2 фронта, султанът е поставен в безизходно положение. От създалото се положение обаче се измъква много ловко, като иска от Караман бей да покаже предаността си към него и да се изправи срещу християните. Караман бей изпълнява волята на султана - — събира войска и се изправя срещу християните до крепостта Гьолхисар. Управителят на крепостта е много хитър и веднага заявява подкрепата си на Караман бей. Запитан за местоположението на вражеската войска, той веднага го посочва. Веднага след това обаче предупреждава и християните. Битката е кървава и продължава 11 дни. На единадесетия ден, един от пълководците на Караман бей, на име Косун бей, изоставя бойното поле и превзема крепостта Анталия. Научавайки тази новина, християнската войска изпада в паника и се оттеглят в крепостта Къзкалеси. Караман бей изпраща ключовете на Анталия на султана и се оттегля в крепостта Гьолхисар на почивка. Лукавият уравител на крепостта обаче сипва отрова в чашата на бея. Разбрал, че е отровен, Караман бей посича управителя на място,след което умира. Погребан е в покрайнините на Ерменек през 1263 година.

Двамата синове на Караман бей Мехмет и Махмут са скрити от бейовете Айдън, Хамит, Тургут и Кая при българите в планината Булгар на сигурно място. Семейството му, с двамата му невръстни синове Касъм и Халил избягва в степите в района на Биргюн. Мехмет и Махмуд в планините Булгар са обучени от българите на военното изкуство. Когато става на 18 години, Мехмет бей заедно с брат си Махмут бей, решава да посети майка си и братята си в степите на Биргюн. С 40 свои приятели и войници българи стигат до Биргюн, без да подозират, че шатрата на майка им денонощно е държана под наблюдение от хората на Хутеноглу. Престолонаследниците са заловени и държани затворени 3 години от Хутеноглу. Помага им случайността - — султан Рукнедин Кълъчарслан IV е отровен в Аксарай, след което те са освободени.

След освобождението си Мехмет предевявапредявява претенции към престола, с което Хутеноглу не се съгласява. Считайки, че тронът се полага на него, Мехмет бей зачаква удобен момент, за да се възкачи на престола. Съвсем скоро случайността му помага отново. Един от приближените на Караман бей жени сина си в Мут. По това време било невъзможно сватбената церемония да се придвижи от едно населено място до друго без охрана поради ширещата се престъпност. Поради това искат подкрепа от Хутеноглу. Той се съгласява и в знак на държавна почит изпраща знамена и музиканти заедно с охраната. На сватбата са поканени и Мехмет бей и Хутеноглу. Последният отказва поканата под предлог, че има важни държавни дела, но на нея присъстват всичките му приближени и бейове. Мехмет бей това и чака. Заедно със свои поддръжници избива бейовете и приближените на Хутеноглу и обявява възкачването си на трона. Чувайки за тази новина, българските бейове от планината Булгар пристигат веднага и обявяват подкрепата си на Мехмет бей.

На 4 август 1243 анадолските селджукиселджуци са разбити от монголите при Кьоседаг и са обърнати в бягство. Започват масови грабежи и кланета от страна на монголите в целия Анадол. Чувайки за тази новина, Мехмет бей не се замисля да се изправи срещу кръвните си врагове - — монголите. Той добре си спомня че народът му е прокуден от родните си места именно заради тях и търси отмъщение. Към него се присъединяват и българите, които добре знаят, че ако не се спрат монголите, следващите, които ще попаднат под меча им, са именно те. След битката при Кьоседаг селджукитеселджуците са разбити изцяло и плащат данъци на монголите при унизителни условия.

Везирът на селджукитеселджуците Хатъроглу Шерефедин иска помощ от владетеля на Шам Мелюкиззахир Байбарс и от Мехмет бей. Сборната войска е разбита отново от монголите. Въпреки това Мехмет бей не прекратява борбата си с тях, но след тази битка спира да плаща данък на селджукитеселджуците. След като наново събира войска, Мехмет бей напълно разгромява и прогонва монголите от своите области - — Мут, Ерменек, Гюлнар, Силивке и Анамур.

След това поражение монголите сформират наново войска, в която участват и селджуки и под ръководството на Хутеноглу Бедретин Ибрахим нападат Мехмет бей. Сборната войска е разбита от Мехмет бей при прохода Гьоксу.

Но след тази битка отново не настъпва мир. Мехмет бей е нападнат наново от монголо-селджукитеселджуците под ръководството на главнокомандващия морските сили Ходжа ЙунусЮнус. Мехмет бей отново печели победа.

Обнадежден от тежкото положение на караманите, султанът на мамелюките Байбарс настъпва към Анадола и през април 1277 година стига до Кайсери. При тази новина Мехмет бей, заедно със сина на Иззедин Кейкявуз II - — Гийаседдин Сийавуш, наричан Джимри, пристига в Кония. През май 1277 година завзема [[Кония]], обявява Сиявуш за султан и нарежда да бъдат напечатани пари с неговия лик.

При новината, че към Кония настъпва монголо-селджукска-татарска войска, Мехмед бей напуска града и се окупира в крепостта Мут. Брат му Махмуд тръгва за Сивас за подкрепления. Сборната войска се разполага в полите на планината Къзъл даг. Мехмет бей не изчаква помощта и приема битката, в която загива. Главата му е отсечена и изпратена в Кония.

Бурханеддин бей се отличава с голяма начетеност и честност. След възкачването си на престола опощаваопрощава убийците на Шемседдин бей и им възлага държавни постове. Племенника си Сейфеддин Сюлейман бей назначава за валия на град Караман, а Хаин Караман - — за негов помощник. Сам той се настанява в Мут и го обявява за столица на Караманското царство.

Хаин Караман обаче не се отказва от намеренията си, въпреки че е обещал да влезе в правия път. Възползвайки се от това, че Бурханеддин бей е далеч, той започва да трупа оръжия с цел да нападне столицата Мут. В дейността му помагат и кипърските арменци и някои продажни бейове - — Касъм, Саддедин, Шейх Йунус, Хаджъбейлероглу Халил и Таджеддин бей.

Бурханеддин Муса бей скоро научава за тяхната подготовка. Поради това, че е възрастен и насилието не е в природата му, пише писмо на Алаеддин Али бей, който по това време е в Кония на обучение и го привиква в Мут. Обяснява му за какво става въпрос и му нарежда да отиде до Караман и по най-бързия начин да доведе в Мут валията на Караман Сейфеддин Сюлейман бей. Алаеддин Али заминава веднага за Караман и за кратко време довежда брат си в Мут. Тогава Бурханеддин бей събира първенците на държавата и им съобщава за назначението на Сейфеддин Сюлейман за предводител на караманите, а Алаеддин Али бей - — за главнокомандващ на войската.

Султан Сейфеддин Сюлейман помилва бунтовниците и им нарежда да се върнат на старите си държавни постове. Това обаче не попречва на същите бунтовници след няколко години - — през 1361 година, да организират покушение срещу него и да го убият.

Пир Ахмед не се отказва от намеренията си и иска помощ от кръвния си враг - — завоевателя на Константинопол, османския султан Мехмед Завоевателя. Султан Мехмед на драго сърце се включва във войната между двамата братя и му изпраща войска под предводителството на Гедик Ахмед Паша. Исхак бей от своя страна иска помощ от предводителя на тюрксите племена аккойун Узун Хасан бей. Двете войски се срещат пред стените на Караман. Пир Ахмед бей отново е победен и заедно с Гедик Ахмед Паша се оттегля в Афион.

През 1481 година султанът на османците Мехмед Завоевателя умира неочаквано. На негово място на престола се възкачва големият му син [[Баязид II]]. По законите на Османската държава това е и смъртна присъда за Джем султан, защото възкачилият се на престола е длъжен да убие братята си. Джем не се съгласява с този законподчинява, събира войска от околностите на Караман и тръгва към Бурса. Там вече е дошла войската на Баязид под предводителството на Аяс паша. В последвалото сражение войската на Джем побеждава и той провъзгласява възкачването си на османския престол.

Султан Баязид събира цялата си войска и тръгва към Бурса. Двамата братя се срещат след 22 дни в околностите на Йенишехир. Войската на Джем е победена. Той заедно с приятеля си Касъм паша избягва в планината Булгар. От този ден нататък за Джем няма място под слънцето. Той знае, че брат му ще го преследва с цялата мощ на империята, а също така и всеки, който му помогне. Заедно със смъртната присъда на Джем са подписани и смъртните присъди на караманите и българите от планината Булгар.

По това време османците вече владеят целия Анадол и Балканския полуостров. Едно подир друго под тяхна власт попадат анадолските и разединените балкански царства. Османците са най-големите специалисти в използването на царствата едно срещу друго. Всяко царство, което мине под тяхна власт, го използват за завземане на друго царство. Непреклонни остават само караманите. Натискът, на който е подложен Касъм бей, е огромен, но той не се предава. Въпреки мощта си османците все още не предприемат решителна битка с тях. При всеки удобен случай караманите извършват и набези срещу империята, нарушавайки спокойствието йи&#768;.

Накрая османците решават да унищожат Караманската държава, но не в директен сблъсък, а с хитрост. Един от подчинените бейове на Касъм бей е Хадъм Али паша. Османците го убеждават, че ако отстрани Касъм бей, ще получи цялото Караманско царство. След като Хадъм Али паша се съгласява, му дават 21 мискала отрова (близо 100 грама). През 1483 година Касъм бей, заедно с тримата си синове и тридесетте си подчинени бейове, устройва празненство в околностите на Кестел. По време на това празненство Хадъм Али Паша сипва отрова в шербета. По този начин загиват на един път всички бейове на КараманскатоКараманското царство.

С цел никога повече да не могат да се съберат и да застрашат целостта на империята, те разселват цялото население до последния човек. Голяма част са разселени по различни части на Анадола. Големи групи са настанени в северните части на Иран и на територията на днешен Азербайджан. Друга група на териториите на днешна Северна Гърция, Северен Кипър, Южна България и Македония. Основната маса е докарана по новозавладените български територии и настанена в [[Лудогорие|Лудогорието]]то и поречието на [[Дунав|Дунава]]а, където живеят и до днес.

Същата съдба сполетяла и съюзниците на караманите - — българите от планината Булгар, разселени са на малки групи из целия Анадол и претопени.

== Бележки ==