История на Испания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→20 век: пасаж от статията за Франко |
|||
Ред 176:
{{основна|Гражданска война в Испания}}
{{раздел-мъниче}}
Между 1936 и 1939 години се води Испанската гражданска война, която окончателно съсипва Испания. Победата на [[Франсиско Франко]] и установяването на неговото авторитарно управление водят първоначално до политическа и икономическа изолация, но след средата на 50-те години, Испания започва бурно икономическо развитие.
=== Диктатура на Франко ===
[[File:Franco1959.png|thumb|170px|]]
С края на Втората световна война Франко и Испания са принудени да изстрадат икономическите поледици от изолацията, която им е наложена от други държави като [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|САЩ]]. Тази ситуация частично приключва, когато САЩ започва търговия и сключва военен съюз с Испания заради стратегическото положение на страната по време на [[Студена война|Студената война]]. Това историческо обвързване започва с посещението на американския президент [[Дуайт Айзенхауер]] през 1953 г. С това се започва така нареченото „испанско чудо“, което помага на Испания да тръгне по пътя на капитализма.
Без да има строга идеология, Франко започва да търси помощ от националсиндикалистите (''nacionalsindicalismo'') и римската католическа църква (''nacionalcatolicismo''). Неговата коалиционна управляваща партия „Национално движение“ ({{lang-es|Movimiento Nacional}}) е толкова разнородна, че дори трудно може да се категоризира като партия и със сигурност не е идеологическа като „Фасио ди Комбатименто“ (фашистката партия) или управляващия блок на [[Антонио Салазар]]. Главното предимство на неговата испанска държава е кооперативизмът — режим, в който се набляга повече на реда и стабилността, отколкото на точна политическа визия.
През [[1947]] г. Франко провъзгласява Испания за [[монархия]], но не определя монарх. Този жест е направен най-вече за успокоение на монархическите фракции в партията. Въпреки че се е провъзгласил за монархист, Франко не иска да стане крал, затова оставя трона празен, като става всъщност [[регент]]. Той носи униформата на капитан-генерал (ранг, традиционно отреден на краля), живее в двореца Прадо, определен за краля и неговият лик се появява на повечето испански монети. Въпреки това неговите официални титли са само „Държавен глава“ и „Върховен генерал на испанските въоръжени сили“, придружени от „по божията воля водач на Испания и Кръстоносните походи“. (Следва да се отбележи, че „по божията воля“ е по-скоро техническа правна фраза, която означава върховни почести в абсолютните монархии и се използва само от монарси).
По време на неговото властване са забранени всички организации на политически опоненти, от комунистки и анархистки организации до либерални демократи и каталонски или баски националисти. Единственият легален [[профсъюз]] е правителственият Синдикато Вертикал.
За да построи единна испанска нация, публичната употреба на всеки език, различен от официалния кастилски (и по-специално каталонски, галисийски и баски) са строго забранени. Езиковата политика във франкистка Испания обхваща правителствените, нотариалните, юридическите и търговските документи, които са преведени на испански; всеки документ, написан на друг език, не е бил зачитан. Употребата само на испански език е наложена и в надписите на улиците и табелите на магазините, рекламите и изобщо всички надписи в страната.
Всички културни дейности стават обект на [[цензура]] и много са забранени. Тази културна политика се смекчава с времето, най-вече след [[1960]] г.
== Съвременна Испания ==
| |||