[[Image:Iberian Peninsula antique map.jpg|right|thumb|250px|Карта на [[Пиринейски полуостров]] през 18 век]]
[[Image:Attacking spanish infantry (about 1740).jpg|thumb|right|250px|Атака на испанската пехота (около 1740)]]
През 1715 г. Филип V подписва серия от декрети ''({{lang-es|Decretos de Nueva Planta}}''), с които лишава от привилегии няколко кралства (най-вече Арагон и Каталония), дотогава самостоятелни в състава на испанската корона, и ги поставя под управлението на Кастилия.<ref>Henry Kamen, ''Philip V of Spain'' (2001)</ref> Така в стремежа си за постигане на политическо и културно обединение Испания следва примера на [[абсолютизъм|абсолютистка]] Франция за централизация. Филип извършва реформи и заздравява централната власт за сметка на местните. Неговите реформи са продължени и достигат кулминацията си по времето на [[Карлос III]], царувал от 1759 до 1788 г., който отменя много остарели закони, спиращи развитието на търговията и икономиката; по негово време е разширена пътната инфраструктура, построени са множество напоителни и отводнителни канали. Той е представител на [[просветен абсолютизъм|просветения абсолютизъм]] и иска да отслаби влиянието на църквата, поощрява университетите и научните изследвания. Не успява обаче да контролира финансите на държавата, прави големи заеми и неговите реформи траят само до смъртта му.<ref>Nicholas Henderson, "Charles III of Spain: An Enlightened Despot," ''History Today'', Nov 1968, Vol. 18 Issue 10, p673-682 and Issue 11, pp 760–768</ref>
По време на [[Седемгодишната война]] (1756-1763) Испания се съюзява с Франция, но претърпява редица поражения. Принудена да отстъпи [[Флорида]] на англичаните, тя печели [[Луизиана]], отстъпена ѝ от Франция, с което испанците окончателно укрепват властта си в северозападна Северна Америка.
