Разлика между версии на „Византийско владичество над българските земи“

 
== Завладяване ==
[[Картинка:RizMap11.jpg|thumb|upright=1.1|200px|Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия]](карта на [[Димитър Ризов]], 1917 г.<ref>''[[Българите в техните исторически, етнографически и политически граници]]'', [http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11]</ref>)]]
През средата на [[10 век]] [[Византия]] се съюзява с [[Киевска Рус]] и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата [[Преслав]], с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех.
 
В последните години от войната, при [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] през [[1014]] г., [[император]] [[Василий II]] пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка [[цар]] [[Самуил]] получава [[сърдечен удар]] и умира.Четири години по-късно, през [[1018]] г. след смъртта на [[Иван Владислав]], България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината [[Томор]] в [[историко-географска област|област]]та [[Кутмичевица]] (днешна южна [[Албания]]).
 
След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска [[Охридска архиепискапия]] и са и отнети епархиите в Тракия.
 
== Въстания срещу византийската власт ==
14 448

редакции