Пирдоп: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
== История ==
=== Античност и средновековие ===
Следи и паметници от различни епохи в землището на общината свидетелстват за заселването на района още в праисторическата епоха. В близката околност на гр. Пирдоп и с. Душанци са установени повече от 180 могили и могилни некрополи. Това е най-крупното огнище на такива културни паметници в цялото Златишко-Пирдопско поле.
Възникнал до мястото на късноримско селище, предполага се, че той е наследник на тракийски град Бурдапара (Бурдапа), споменат от византийския хронописец Прокопий. Който е бил при руините на забележителната [[Еленска базилика]].Територията на общината е социализирана още в дълбоката древност. Засвидетелствани са поселения на тракийското племе койлалети, който към V - IV в. пр. Хр. стават част от голямата държава на бесите. Над 250 надгробни тракийски могили и 17 средновековни калета недвусмислено показват, че векове наред тук кипи живот и са се кръстосвали различни пътища. През землището на общината е преминавал старият римски път от Сердика (София) към Аугуста Траяна (Стара Загора), следи от който могат да се открият в Средна гора над с. Душанци. Множество археологически паметници и градища в близката околност от XI - XIV в. пък говорят за развит поселищен живот по време на Ранното, Същинското и Късното Средновековие. От 705 г. при хан Тервел районът е част от българската държава. Най-забележителен паметник от тези епохи е варварски разрушения от турския поробител''' манастир "Свети Илия"''' с базилика от IV век известна като''' [[Еленска базилика]]'''. Тя е паметник на раннохристиянската архитектура и средновековен '''български книжовен център''', тук е открит ''' [[Пирдопски апостол]]''', българският ръкопис от 13 век. Историческите документи сочат, че Пирдоп е оказал героична съпротива на османските нашественици по време на похода им за завладяване на котловината. Войските на местния български болярин княз Момчил Пирдопски години наред с нечуван героизъм са отбраняват котловината и югозападните граници на Шишманова България. За което свидетелства една приписка в Пирдопския апостол. ▼
Само по хребета на Средна гора по левия бряг на река Тополница южно от града се изброяват над 100 могили. Най-наситените с тях местности са “Миникон”, “Диванини могили”, “Щърбина”, “Мухча”, “Улица”, “Рорач”, “Дражил”, Урсулица”, “Граматник”, “Света Петка”, “Кръста” и др. Голяма група могили – около 20 на брой, има в полето южно и югозападно от Еленската базилика. Някои от тях са със значителни размери – “Голямата могила”, “Тартарица” – вече проучени от археолози, “Дервишката могила”, “Кьосовата могила” и др. са с височина над 4 м. и значителен диаметър.
Могилите са два вида – каменни и землени, в някои са откривани некрополи, други са били с култово-обреден характер. Някои от могилите – в м. “Бучум”, под могилата “Тартарица”, в “Тяовене” и в “Керемидарницата” до гр. Пирдоп са от Неолитната епоха, но преобладаващата част са от по-късни исторически периоди. Намирани са каменни жертвеници с улейче, т. нар. камъни – булгурници, ритуални огнища с натрошени керамични съдове и др. Според изследвали ги специалисти в Пирдопско за първи път на юг от масива Стара планина се среща този тип култови практики от VI – IV пр. Хр., известен досега на науката само от Северна България.
▲
=== '''Епоха на турското робство''' ===
За първи път селището се появява в писмените извори още в първите години на робството - в османски регистър от 1430 г. под името '''Протопопинци,''' споменавано и като Пруотобабинче. То е доказателство, че в него е резидирал най-старшият по длъжност свещеник в района - протопопът. Топонимът Пирдоп е известен от 1727 г., за първи път записан в един поменик на Гложенския манастир.
Line 87 ⟶ 92:
За произхода и значението на името Пирдоп има легенди.
# На мястото на черквата в стария манастир Св. Илия имало вековен [[дъб]], около който съседите колибари се събирали на [[курбан]]. При едно ядене били сложени много ястия (манджи) и оттам рекичката била наречена Манджерин. На това угощение бил раздаден курбан и от парчетата, които се паднали на различните родове, те получили прякорите си: ''Пачиловци'' — от това, че им се паднала главата ([[пача]]та), ''Джонговци'' и ''Джунджуровци'' — от джунгир и джулан. При това угощение решили да се заселят при дъба. Първото селище се е образувало между двете реки и името му от ''Придъба'' станало ''Пирдоп''.
#
# В котловината имало владетел, който имал своя кула — на гръцки ''пирг''. Оттук той ходил с конницата си из [[Тракия]] и [[Мизия]] и донасял много плячка, което позволило на дружината да си направи около кулата хубав град, който нарекли ''Пиргополис'' — ''Кулен град'' и от там станало Пирдоп.
| |||