Джеймс IV (Шотландия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 34 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q137906.
Редакция без резюме
Ред 31:
==Вътрешна политика==
Установяването на силно централизирана кралска власт в Шотландия среща пречка в лицето на полунезависимите планински кланове в западната част на страната и на Хебридските острови. Джеймс IV, който по сведения на съвременници владее свободно келтски език и поощрява келтската култура, не след дълго започва последователна политика за ограничаване независимостта на келтските райони в страната. През [[1493]] г. последният лорд на Островите се отрича от властта си под натиска на Джеймс IV и предава на шотландския крал обширните владения на хебридската корона. Джеймс IV предприема няколко похода срещу келтските кланове на запад. В резултат келтските вождове полагат клетва за вярност към краля, построени са множество крепости за кралските гарнизони, непокорните лидери са екзекутирани, а на островите е изпратен шериф и кралски бирници, келтските вождове започнали да отговарят пред краля за престъпления, извършени от членове на техните кланове. Политиката на краля естествено среща съпротива от страна на някои местни келтски водачи. През 1499-1501 г. Джеймс IV поверява грижата за реда във високите части на Шотландия на графовете Аргайл и Хентли. От това се възползват някои келтски вождове, които през [[1501]] г. освобождават последния потомък на лордовете на Островите Доналд Дъф, който в последните 20 години е затворник на граф Аргайл. Бягството на Дъф бележи началото на мощно келтско въстание, обхванало Хебридите и северозападните части на страната. С цената на много усилия, кралската флота и артилерия успяват да унищожат главните пунктове на съпротива едва през [[1504]] г., но окончателен край на въстанието е сложен през [[1506]] г., след като Доналд Дъф отново е заловен. Потушаването на келтското въстание от [[1501]]-[[1506]] г. не решава окончателно келтския проблем. Вълненията сред келстките кланове продължават, а графовете Аргайл и Хентли започват да играят все по-важна роля в управлението на страната, на което се дължи временното отслабване на кралската власт в началото на 16 в.
 
{{Стюарти (Шотландия)}}
Относно църковната политика в Шотландия, Джеймс IV продължил усилията на предшествениците да освободят Шотландската църква от влиянието на Рим. През [[1492]] г. Джеймс IV фактически узурпира правото на папата да назначава църковните [[прелат]]и и да се меси в делата на църквата в Шотландия. Така през [[1492]] г. по заповед на краля в Глазгол е учредено ново архиепископство. По-малкият брат на краля - двадесетгодишният херцог на Рос, е назначен за архиепископ на [[Сейнт Андрюс]], а след неговата смърт за архиепископ е назначен единадесетгодишният незаконен син на краля - Александър Стюарт. По този начин всички църковни катедри в Шотландия са подчинени на Джеймс IV, което от своя страна концентрира църковните приходи в ръцете на краля. Преходът на църковната власт в ръцете на краля както и разпространението на [[непотизъм|непотизма]] и [[симония]]та рязко намаляват престижа на [[Католическа църква|Католическата църква]] в Шотландия.
 
Ред 57:
*дъщеря (1512)
*Алекзандър Стюарт (1514-1515)
 
{{Стюарти (Шотландия)}}
 
{{превод от|ru|Яков IV (король Шотландии)|18204381}}