Джеймс V: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 37 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q137814.
мРедакция без резюме
Ред 32:
==Вътрешна политика==
Към 1528 г. финансовото състояние на Шотлания е плачевно: огромните разходи на Олбани за подкрепата на Франция, издръжката на кралския двор, неефективното управление на Ангъс и разстройването на данъчните постъпления от кралкия домен почти изпразват хазната. Основен проблем в управлението на страната става попълването на бюджета. Джеймс V, който се отличава от предшествениците си със своята безскрупулност и алчност, вижда три начина за решаване на проблема — брак за богата съпруга, богатството на църквата и конфискациите.
 
{{Стюарти (Шотландия)}}
Благодарение на посредничеството на Олбани и като компенсация за неосъществения брак с Екатерина Медичи, папа Климент VII позволява на Джеймс V да удържа от шотландската църква ежегоден данък от 10 хил. лири стерлинги. Тези средства трябвало да бъдат използвани за учредяването на нова върховна съдебна палата.
 
Ред 39:
Политиката на Джеймс V спрямо шотландската аристокрация се отличава с несвойствена за шотландските монарси суровост. Всички лица, съпричастни с управлението на граф Ангъс по време на непълнолетието на краля, са осъдени или екзекутирани. На няколко пъти Джеймс V предприема походи срещу непокорните барони от пограничните райони. В планинските райони на Шотландия кралят, противно на традиционната за предшествениците му политика на тясно сътрудничество с графовете Аргайл и Хентли, търси сближение с вождовете на най-влиятелните келтски кланове. Граф Аргайл е обвинен от краля в умишлено поддържане на безпорядък в тези райони и е отстранен от участието в управлението на западните части на страната. През 1540 г. кралят организира поход из [[Оркнейски острови|Оркнейските]] и [[Хебридските острови]], по време на който подчинява много келтски водачи и взима заложници.
 
Важно място в управлението на Джеймс V имат грижите за обезпечаването на правопорядъкареда и безопасността в Шотландия. По негово време рязко се увеличава ефективността на шотландската съдебна система. Въпреки това злоупотребата с нейните прерогативи не престава, доказателство за което са множеството обвинения в заговор срещу краля, придружени със смъртни присъди и конфискации на земи. Нуждата от допълнителни средства довежда до практиките на аристократите да се налагат редовни контрибуции под заплахата от конфискации на земите им и редовна продажба кралски помилвания. Това естествено предизвикват недоволството на аристократите. От 1532 нейни представители фактически престават да участват в кралския съвет и в други органи на властта. Към края на управлението на Джеймс V най-близкото обкръжение на краля се състои главно от представители на духовенството и на дребните земевладелци. Благодарение на своята политика, поощряваща по-ниските слоеве на обществото, Джеймс V получава прозвището ''кралят бедняк''.
 
В резултатарезултат на конфискациите, контрибуциите и повишаването на поземлената рента, приходите от домена на короната към края на царуването на Джеймс V се утрояват. Рязко се покачват приходите от съдебната система. Двата брака на Джеймс V вливат в кралската хазна огромната сума от 200 хиляди лири, както и други ценности. Огромни приходи се получават и от експлоатацията на църковните богатства. В същото време кралят изпълнява мащабна програма за дворцово строителство — построени са дворците [[Стърлинг]], [[Фолкланд]], [[Линлитгоу]], които кралица [[Мари дьо Гиз]] считала за неотстъпващи по нищо на френските кралски дворци. Кралят държи и огромен за възможностите на Шотландия кралски двор. Големите разходи на Джеймс V и недоволството на аристокрацията и опасенията за собствената безопасност правят външната политика на краля доста несигурна
==Външна политика==
Един от основните външнополитически проблеми, който е актуален почти през цялото управлението на Джеймс V, е въпросът за избора на подходяща съпруга. Освен външнополитически измерения този въпрос има и вътрешни такива, тъй като от бъдещата съпруга на краля се очаква, освен да обезпечи външнополитическите връзки на Шотландия, да донесе и достатъчно голяма зестра, която да влее значителни средства в разстроената кралска хазна. През периода 1527-1531 г. между Единбург и Рим се водят усилени преговори за евентуален брак между Джеймс V и племенницата на папа Климент V — [[Катерина Медичи]]. Правени са и планове за брак между краля и дъщерята на датския крал или дъщерята на краля на Унгария. Най-накрая Джеймс V успява да убеди френския крал в необходимостта между Франция и Шотландия да бъде сключен династичен съюз и на 1 януари 1537 г. Джеймс V се жени за френската принцеса [[Мадлен Валоа]] — дъщеря на френския крал [[Франсоа I]], която донася със себе си огромната сума от 100 хил. лири. Няколко месеца след сватбата обаче кралицата умира. Втора съпруга на шотландския крал става богатата [[Мари дьо Гиз]] — дъщеря на лотарингския херцог Клод I, за която Джеймс V се жени през 1538. Вторият брак донася на краля още 150 хиляди лири.
Ред 53:
*Джеймс (1540-1541)
*[[Мария Стюарт|Мария]], кралица на Шотландия.
 
{{Стюарти (Шотландия)}}
 
{{превод от|ru|Яков V (король Шотландии)|18982552}}