Дамян Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м обращение |
|||
Ред 47:
== Автокефалната Българска църква ==
Най-много противници сред учените среща твърдението, изложено в Дюканжовия каталог, че едва във времето на патриарх Дамян Българската църква става автокефална. Причината затова е, че Дамян принадлежи на Х век, а въпросният статут според мнозина изследователи е постигнат още през 879 г. или дори 870 г. В научно
На 4 март 870 г. се провежда заключителното събрание на IV [[събор]] в [[Константинопол]], известен и като [[Вселенски събори|VIII Вселенски събор]], на който между другото представителите на [[Вселенска патриаршия|Константинополската патриаршия]] и [[понтификат|папството]] разискват въпроса за юрисдикцията над българския църковен диоцез, създаден с [[Покръстване]]то през 865 г. Според разказа на [[Анастасий Библиотекар]] и двете водещи [[християнство|християнски]] катедри излагат редица (верни и неверни) исторически аргументи в своя полза, след което в дебатите се намесват пратениците на българския [[княз]] [[Борис I|Борис-Михаил]]. Вероятно поради предварителна уговорка между [[България]] и Византия те заявяват, че желаят да се подчиняват на [[патриарх]] [[Вселенска патриаршия|Игнатий]]. Ето защо спорът е решен в полза на [[Константинопол]]: "''... ние решаваме страната на българите, която знаем, че неотдавна е била под властта на гърците и е имала гръцки свещенослужители'' (има се предвид историческия период преди българите да се установят на Балканския полуостров), ''сега да се върне чрез християнството на светата Константинополска църква''". Почти веднага след това - още през 870 г. - е учредена отделна от Патриаршията, но пряко зависима от нея и от византийския император Българска архиепископия. Нейният пръв предстоятел е [[Йосиф I (български архиепископ)|Йосиф]], който пристига в столицата [[Плиска]] заедно с множество византийски свещеници, монаси и висши духовници, ръкоположени за български епископи. Идването на първия архиепископ в страната е отразено в старобългарското произведение от Х в. "[[Чудото на св. Георги с българина]]". От този извор научаваме, че княз Борис " ''... доведе свети Йосиф'' (в други преписи на творбата той е наречен Стефан) ''и други учители и наставници, съгради църкви и манастири, постави епископи, попове и игумени, които да учат и ръководят народа му по божия път''." Византийският хронист, известен като Продължителя на Теофан, подчертава активната политика на император [[византийски императори|Василий I Македонец]] по този въпрос със следните думи: " ''Обаче поради честите увещания и бляскави приеми, а още повече поради великодушните почести и дарове на императора, те'' (българите) ''се съгласиха да приемат и да се подчинят на архиепископ и да се изпълни страната им с епископи''."
Ред 67:
Доказателствата са достатъчно красноречиви и не дават възможност да се предполага, че през 879 г. България получава самостоятелна църква. Необходимо е да се отбележи, че редица учени говорят за църковна независимост на българите от тази дата нататък, но същевременно отбелязват значимите промени, които настъпват в устройството на Архиепископията след [[Преславски народен събор|Преславския народен събор]] от 893 г. Според всеобщото мнение на този [[събор]] надделява волята на княз [[Симеон Велики|Симеон]] византийският клир да бъде прогонен от България, след което духовната власт е предадена на български свещеници. Освен това е решено българският език да замести гръцкия в [[богослужение]]то. Пита се защо тези реформи са предприети едва тогава, а не веднага след Фотиевия събор?
Поради очевидната липса на логика Тодор Събев прокарва идеята, че едва със събора в Преслав Архиепископията поема по пътя на автокефалията. Не може да се пренебрегне все пак фактът, че през епохата на [[Средновековие|Следновековието]] никой не е чувал за този събор. Както посочва Е. Райчев, през 1211 г. под председателството на цар [[Борил]] в [[Велико Търново|Търново]] се провежда [[Богомилство|антибогомилски]] събор. Участниците в него съставят един документ, който става официален за Българската църква - т. нар. [[Синодик на цар Борил]]. В него те записват: " ''А преди неговото царуване'' (на Борил) ''никой друг не беше правил такъв православен събор''". Следователно Бориловият събор е първият в средновековна България. Преславският събор е въведен в научно
Златарски издига хипотезата за събора въз основа на една съвсем кратка и напълно недостатъчна фраза у Регинон, а именно, че след като се разправил с Владимир, Борис " ''... свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син...''". Необходимо е обаче повече от една неясна фраза, за да стане тази хипотеза убедителна. Мнението на видния изследовател за замяната на византийското духовенство с българско търпи сериозни възражения. То се крепи изцяло на Пространното житие на Климент Охридски, според което около 893 г. светецът става епископ. Авторът на житието Теофилакт Охридски описва Климентовата [[инвеститура]] по следния начин: "''Когато мълвата, която правела Климент велик... завладяла напълно и цар Симеон и го направила почитател на добродетелта на учителя, царят повикал светеца при себе си. Разговорил се с него и като получил освещение от самата му външност... започнал силно да хвали земята на българите... След това, като се посъветвал с по-мъдрите от своите приближени... той го поставил за епископ на Драгвиста или Велица...'' ". На друго място в житието четем, че Климент става "... ''първият епископ'' (служещ) ''на български език''." По този начин Теофилакт свидетелства за три факта:
| |||