Херберт Айзенрайх: Разлика между версии

За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата ''"Покана да живеем ясно"'' (1951) и диалозите ''"Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика"'' (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман ''"Също и в техния грях"'' (1953) по мотиви на [[Достоевски]]. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази ''"Зъл хубав свят"'' (1957), повестта ''"Прадядото"'' (1964) и прозаичните сборници ''"Тъй да се каже, любовни истории"'' (1965), ''"Приятелите на жена ми"'' (1968), ''"Една красива победа и 21 други недоразумения"'' (1973) и ''"Синият магарешки бодил на романтиците"'' (1976). Излизат и избраните му стихотворения ''"Изгубени находки"'' (1976), както и два сборник с размишления ''"Мъдрости за грошове"'' (1985) и ''"Мемоари на ума"'' (1986) с общото подзаглавие ''"Из бележките на един софист"''.

 

Творчеството на Херберт Айзенрайх е отличено с ''"Австрийската държавна награда за литература"'' (1958), ''"Голямата художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия"'' (1965), австрийската награда ''"Антон Вилдганс"'' (1969) и литературната награда ''"[[Франц Кафка]]"'' на град [[Клостернойбург]] (1985).