Йордан Хаджиконстантинов – Джинот: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български географи using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 16:
Йордан Хаджиконстантинов е роден през 1818 година в град [[Велес]] в семейството на [[клисар]]. Първоначално учи в местното [[килийно училище]] при даскал [[Митре Българмицев]]. По-късно продължава образованието си в [[Самоков]] при [[Николай Тонджоров]] до 1835 година. След това учи в гръцко училище в [[Солун]], където изучава [[Ланкастърска метода|Ланкастърската метода]]. Започва да преподава като частен, а след това като общински учител в родния си град в периода 1837 - 1848 година. По това време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. Между 1848 - 1853 година е учител в българското училище в [[Скопие]]. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие [[Йоаким Скопски]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_2 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> През 1854 година преподава в [[Тетово]], а между 1858 - 1860 година преподава в [[Прилеп (град)|Прилеп]].
При посещението на великия везир във Велес през 1861 година битолският владика [[Венедиктос Византиос|Венедикт]] обвинява Йордан Хаджиконстантинов, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от [[Георги Раковски]]. В резултат Джинот e заточен в [[Айдън]], [[Мала Азия]], а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което получава прякора си ''[[Джин (дух)|Джѝнот]]''. Освободен след застъпничеството на цариградските български първенци<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2009/07/makedonskite-bulgari-i-bulgarskata.html Ил. Бобчев. Македонските българи и българската народна просвета. С., 1921, с. 11.]</ref>, той се завръща във Велес през 1863 година и се отдава изцяло на просветна дейност. Между 1869 - 1870 година отново е български преподавател в Скопие, а после и във Велес. Умира на 29 август 1882 година в родния си град<ref name="BVI">Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.351.</ref>. Погребан е в двора на църквата „[[Свети Спас (Велес)|Свети Спас]]“.<ref name="Општина Велес">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://visit.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=19:svspas&catid=3:crkvi&Itemid=78 | заглавие = Црква Свети Спас | достъп_дата = 2013-10-25 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Општина Велес | език = | цитат = }}</ref>
==Творчество==
| |||