Уикипедия

Шарл V: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м сегашно време, изглаждане
Ред 1:
{{обработка|сегашно време}}
{{Биография инфо
| име = Шарл V
Line 11 ⟶ 12:
''' Шарл V''' Мъдри (фр. ''Charles V le Sage''; 21 януари [[1338]] г.[[замък]]а [[Венсен (замък)|Венсен]], [[Ил дьо Франс]] - 16 септември [[1380]] г.) е крал на [[Франция]] от [[1364]] до [[1380]] г.‎ Най-големия син на краля на Франция [[Жан II Добрия]] и неговата първа жена [[Бона Люксембургска]]. От 1356—1360 години и в началото на 1364 година (във времето на пребиваването на Жан II, в английски плен) — регент на Франция. Неговото царуване се характеризира с края на първия етап на Стогодишната война: Шарл V успял практически напълно да върне териториите, загубени от неговите предшественици, и да възстанови властта над държавата.
 
== Детство ==
== Детството на краля ==
Шарл V биле възпитаван при двора заедно с другите деца на неговата възраст. След това останалостава близък с хората, които са били вот неговото обкръжение в този ранен период от живота му. Сред тях биле неговиянеговият чичо Филип Орлеански, тримата неговиму братя Луи, Жан и Филип, а също и Луи Бурбон, Едуард и Робер де Бар, Жодфроа де Брабант, Луи д’Еврьо (братът на Шарл Злия), Жан и Карл д’Артоа, Шарл д’Алансон и Филип Руврски. Наставник на бъдещия крал бил,вероятно вероятно,е Силвестър де ла Сервел, който обучавалобучава младежа  напо латински и граматика.
 
=== Първи дофин ===
Граф Хумберт (Юмбер) II, се разорилразорява и останалостава без наследници. Следслед смъртта на единствения си син,. Той решилрешава да продаде земите на графство Дофине, които били тогава са в състава на [[Свещената Римска империя]]. Тъй като нито папата, нито императора императорът откликналиоткликват на неговото предложение, той сключилсключва сделка с френския крал Филип VI.
Съгласно договора, тези земи следвало да бъдат предадени на сина на бъдещия крал Жан ІІ Добрия. Така Шарл, най-големият син на Жан ІІ, станалстава първияпървият [[дофин]] във френската история. Едва навършил 11 години, Шарл усетилусеща тежестта на властта на плещите си. Шарл приелприема клетва от своите нови васали.▼
 
=== Сватба ===▼
▲Съгласно договора, тези земи следвало да бъдат предадени на сина на бъдещия крал Жан ІІ Добрия. Така Шарл, най-големият син на Жан ІІ, станал първия дофин във френската история. Едва навършил 11 години, Шарл усетил тежестта на властта на плещите си. Шарл приел клетва от своите нови васали.
На 8 април 1350 година дофинът се оженилжени за Жана де Бурбон, внучка на Шарл Валоа, който му се падалпада прадядо. За това се наложило предварително да получи от папата разрешение за брак с родственицароднина. Възможно е, именно това близко родство да е станало причина за психическото заболяване на сина му Шарл VI и ослабилода е отслабило здравето на другите деца на Шарл и Жана. БракБракът биле сключен по-късно, отколкото се предвиждало, зарадипоради смъртта на майкатамайка на Шарлму Бона Люксембургска и неговата баба му Жана Бургундска, умрели по време на епидемията от [[чума]] през 1349 годинаг. (в този моменттогава Шарл заминалзаминава за Дофине). СямиятСамият дофин изкарализкарва тежка болест, от която никак не можал да се оправи отмежду август дои декември 1349 годинаг. Заради бушуващата във Франция епидемия хората се страхувалистрахуват от големи събирания на хора, поради което свадбатасватбата на дофина преминалапреминава доста скромно, при малко количество свидетели.▼
 
▲=== Сватба ===
▲На 8 април 1350 година дофинът се оженил за Жана де Бурбон, внучка Шарл Валоа, който му се падал прадядо. За това се наложило предварително да получи от папата разрешение за брак с родственица. Възможно е, именно това близко родство станало причина за психическото заболяване на Шарл VI и ослабило здравето на другите деца на Шарл и Жана. Брак бил сключен по-късно, отколкото се предвиждало, заради смъртта на майката на Шарл Бона Люксембургска и неговата баба Жана Бургундска, умрели по време на епидемията от чума 1349 година (в този момент Шарл заминал за Дофине). Сямият дофин изкарал тежка болест, от която никак не можал да се оправи от август до декември 1349 година. Заради бушуващата във Франция епидемия хората се страхували от големи събирания на хора, поради което свадбата на дофина преминала доста скромно, при малко количество свидетели.
== Регентство (1356—1360). Вътрешни смутове и тяхното преодоляване ==
След пленяването на [[Жан II Добрия]] при [[Поатие 1356|Поатие]] (19 септември 1356), избягалият от бойното поле дофин Шарл неочаквано за самия него следвало да поеме управлението на френската монархия -  — с титла главен наместник на кралството. Положението било критично: Краляткралят Жан бил в плен; англичаните окупирали значителна част от страната; управляващият елит се раздирал от конфликти.
 
Необходима мярка станала свикването през октомври 1356 година на Генерални щати в Лангедойл. Сред депутатите на Щатите преобладавали представители на градовете от Северна Франция (оглавявани от парижкия прево Етиен Марсел) и симпатизанти на Карл Злия, заключен в затвора от [[Жан ІІII Добрия]]. Условието за предоставяне на исканата от Шарл допълнителна парична помощ, Щатите поискали освобождаване на [[Шарл Злия]] и административни реформи. В частност, предлагало се създаване на Съвет при дофина за контрол над финансовата дейност над правителството. Съветът следвало да е избираем от Щатите и да се състои от 4 прелати, 12 рицари и 12 граждани. Нуждаейки се от пари и нямайки възможност да встъпи в конфликт с Щатите, Шарл VсеV се опитал да бави нещата във времето: Той отпътувал за  Мец за среща с император Карл IV. След неговото завръщане, обаче новата сесия на Щатите изнудила Шарл V да издаде на 3 март 1357 година Великия реформаторски указ. Съгласно указа, назначаването и смяната на чиновниците за напред, следвало да става от Комисия на Щатите; в Кралския съвет били включени 6 представители на Щатите; разходите на дофина и екстрените разходи се контролирали от Щатите; Самите Щати следвало да се свикват периодично. Опитът на Шарл през лятото на 1357 година да отмени указа бил провален от Етиен Марсел.
[[Файл:Entrée de Charles V à Paris.jpg|thumb|[[Entrée à Paris du dauphin, futur Charles V|Завръщането на Шарл V в Париж 2 aвг. 1358]]]]
През ноември 1357 година от затвора избягал Шарл Злия. През февруари 1358 година Щатите заставили дофина Шарл да се помири със своя опасен съперник. Метежниците, подстрекавани от [[Етиен Марсел]], нахлули в двореца на дофина и пребили неговите приближени (двама маршали били убити пред очите на Шарл).
 
Шарл решително се справил с Щатите постепенно: На 14 март 1358 година приел титулатитлата регент; На 25 март 1358 година избягал от Париж. В противовес на метежните Парижки щати в Компиен били свикани лоялни на регента Генерални щати.
 
През лятото на 1358 година цяла централна Франция била разтресена от стихийното селско въстание [[Жакерия]]. Етиен Марсел се опитал да използува това въстание за свои цели, но не пресметнал нещата добре: Пред лицето на общата опасност феодалите неочаквано се сплотили. Армията под командването на Карл Злия разбила «селяните-жаки». Дофинът-регент, умело разпалвал конфликтите между парижките метежници и Щатите, и се добил до целта си: На 31 юли Етиен Марсел бил убит от гражданите, а Шарл Злия напуснал Париж.
Line 50 ⟶ 51:
Управляващият Велика Аквитания, Едуард Черният принц за да покрива разходите на своята амбициозна външна политика и разплащане със своите наемници въвел в началото на 1368 година данък върху дима. Местните Щати покорно се съгласили с това, но против се изказали двама крупни васали — д’Арманьяк и д’Альбре, които забранили да се взема данък от техните земи. Не стигайки до разбирателство с Едуард, двамата пристигнали през юни 1368 година в Париж и подали жалба срещу Черния принц до Шарл V в качеството му на върховен суверен на Аквитания. Съгласно мира в Бретини, Аквитания излизала от състава на Франция, но, доколкото обмяната на отричанията така и не се състояла, Шарл V приел жалбата и я предал в парламента. На 3 декември 1368 година Шарл V официално обявил, че в съответствие със закона той не може да откаже правосъдие на своите поданици, така през януари 1369 година парламентът извикал Черния принц пред съда в Париж, и в май 1369 година парламентът задочно осъдил Едуард, а на 30 ноември 1369 година Шарл V обявил конфискация на владенията на принца. Стогодишната война се възобновила.
[[Файл:Jean Fouquet - Remise de l'épée de connetable à Bertrand Duguesclin - Enluminure (XVe siècle).jpg|thumb|upright=1.3|2 октомври 1369 : Шарл V и конетабъл Бертран дьо Геклен <br /> миниатюри на Жан Фуке <br /> ''[[Национална библиотека на Франция]]'']]
Шарл V убедил Бертран дьо Геклен да се придържа към непривична за рицарството тактика. Дю Геклен не встъпвал в големи сражения, нападал само малки отряди на противника и чрез своите маневри принуждавал англичаните да отстъпват. Всички грабителски набези на англичаните завършвали безрезултатно.
 
В това време Луи I Анжуйски, кралски наместник в Лангедок, действал къде с подкупи, а къде играейки с патриотизма на местните жители, стъпка по стъпка освобождавал от англичаните териториите на Велика Аквитания. За пет години война (1369—1374) от английските владения на юго-западюгозапад останали само Бордо и Байон с прилежащите към тях области. Велика Аквитания, създадена съгласно условията на мира в Бретини, престанала да съществува.В януари 1374 година Бертран дьо Геклен и [[Джон Гонт]], /трети син на Едуард III,/ от името на своите крале подписали премириепримирие в Перигьо, закрепващо успехите на французите.
 
== Последни години (1374—1380) ==
През 1378 година бил разкрит инспириран заговор от Шарл Злия с цел убийство на Шарл V. Кралят заповядал веднага на конетабъла Бертран Дю Геклен да заеме от името на краля на Франция принадлежащото на Шарл Злия графство Еврьо и Котантен. Шарл V побеждава войските на краля на [[Навара]] [[Шарл Злия]].
 
Въпреки влиянието на съюзника си [[Филип дьо Мезиер]], кралят отказва да участва в кръстоносен поход.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарл_V“.