Разлика между версии на „Креатинин“

замерване -> измерване
(замерване -> измерване)
 
== Приложение в медицината ==
[[Серум]]ната [[концентрация]] <ref>(Бел.:) ...лабораторно замерване[[измерване]] на концентрацията в [[кръвна проба]].</ref> е основен индикатор за здравето на [[бъбрек|бъбреците]] и отразява способността им да [[филтрация|филтритрат]] отпадните продукти, поради факта, че креатининът се изхвърля непроменен по бъбречен път и с постоянeн [[дебит]] (постоянна скорост), т.е. по него може да се съди изобщо за дебита на бъбрека и колко [[ефективност|ефективно]] се отделят и други отпадни [[вещество|вещества]]. За [[Синтез]]а на креатинина са необходими <ref>http://www.medicinenet.com/creatinine_blood_test/article.htm</ref> [[креатин]], фосфокреатин (също под името креатинфосфат) и енергия, предоставена от [[аденозинтрифосфат]] (''ATP'', енергийният запас на организма).
 
От своя страна, [[креатин]]ът се синтезира главно в [[черен дроб|черния дроб]] посредством [[метилиране]] на [[глюкоциамин]] (гуанидиноацетат, синтезиран в бъбреците от [[аминокиселина|аминокиселините]] [[аргинин]] и [[глицин]]) посредством [[адеметионин]]а (''S-adenosyl methionine''). След това креатинът се транспортира по [[кръв]]ен път до [[орган (биология)|органите]] и особено мускулите и [[мозък]]а, където, посредством [[фосфорилиране]], се превръща във високо енергетичното вещество [[фосфокреатин]].<ref name=ClinChem89 /> В процеса ни синтеза на креатинина, [[катализатор|катализиран]] от [[ензим]]а [[креатинкиназа]], [[креатин]]ът и [[фосфокреатин]]ът се преобразуват в креатинин.<ref name="CreatineSupp">{{cite journal |author=Allen PJ |title=Creatine metabolism and psychiatric disorders: Does creatine supplementation have therapeutic value? |journal=Neurosci Biobehav Rev |volume=36 |issue=5 |pages=1442–62 |year=2012 |month=May |pmid=22465051 |pmc=3340488 |doi=10.1016/j.neubiorev.2012.03.005}}</ref>
=== Серумен креатинин ===
Измерването на серумния креатинин е сравнително прост тест и не изисква особено сложна лаборатория; той е най-честият диагностичен инструмент за оценка на бъбречната функция.<ref name=ClinChem89>{{cite book|last=Taylor|first=E. Howard|title=Clinical Chemistry|year=1989|publisher=John Wiley and Sons|location=New York|pages=4, 58–62}}</ref>
Поради способността на организма да компенсира при нарушени функции, повишаването на серумния креатинин е късно и обикновено сериозно явление след значително увреждане на [[нефрон]]ите. Поради тази причина, измерване само на креатинина би било крайно недостатъчно за ранна диагностика, но в комбинация с концентрацията на креатинина в урината или при подадени данни за пола, възрастта и етническата принадлежност на пациента, концентрацията на креатинина се използва за определяне на индекса на гломерулна филтрация без да се налага трудоемкото и недотам точно 24-часово събиране на урина.<ref>{{cite journal |author=Gross JL, de Azevedo MJ, Silveiro SP, Canani LH, Caramori ML, Zelmanovitz T |title=Diabetic nephropathy: diagnosis, prevention, and treatment |journal=Diabetes Care |volume=28 |issue=1 |pages=164–76 |year=2005 |month=January |pmid=15616252 |doi=10.2337/diacare.28.1.164}}</ref> Повечето американски лаборатории автоматически изчисляват ИГФ на основание на подадените данни при поискано замерванеизмерване на креатинина, обикновено като част от комплекта кръвни тестове „Химия-7” ([[натрий]], [[калий]], [[хлор]], [[бикарбонат]], [[урея]], '''креатинин''' и [[глюкоза]]).