История на Испания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Съвременна Испания: разш за прехода към демокрация и съвременна Испания |
|||
Ред 205:
Още през [[1947]] г. Франко провъзгласява Испания за [[монархия]], но не определя монарх. Този жест е направен най-вече за успокоение на монархическите фракции в партията. Въпреки че се е провъзгласил за монархист, Франко не иска да стане крал, затова оставя трона празен, като става всъщност [[регент]]. Той носи униформата на капитан-генерал (ранг, традиционно отреден на краля), живее в двореца Прадо, определен за краля и неговият лик се появява на повечето испански монети. Въпреки това неговите официални титли са само „Държавен глава“ и „Върховен генерал на испанските въоръжени сили“, придружени от „по божията воля водач на Испания и Кръстоносните походи“. (Следва да се отбележи, че „по божията воля“ е по-скоро техническа правна фраза, която означава върховни почести в абсолютните монархии и се използва само от монарси).
== Съвременна Испания ==▼
След смъртта на Франко през 1975 г. монархията в Испания е възстановена и страната приема [[демокрация]]та. Според завещанието на Франко принц [[Хуан Карлос I]] от Бурбонската династия става крал.
=== Преход към демокрация ===
През октомври 1977 г. назначеният от краля министър-председател [[Адолфо Суарес]] събира на едно място политици, партии и търговски съюзи и се сключва споразумението „Монклоа“, което определя как да се осъществи преходът от диктатура към демокрация. Легализирани са всички партии, разпусната е партията "Национално движение" ([[Испанска фаланга]]), разработен е закон за политическа реформа, провеждат се парламентарни избори за нови Кортеси. В резултат на това първо демократично споразумение на 6 декември 1978 г. с [[референдум]] е одобрена новата испанска [[конституция]] и Испания предоставя [[автономия]] на всичките си провинции. През 1982 г. Испания е приета в [[НАТО]], а през 1986 става член на [[ЕС]], което дава нов тласък на икономиката. Съвременна Испания е развита и модерна страна с висок стандарт на живот, която постепенно възвръща загубените си позиции на световната сцена.▼
Преходът към демокрация (или нова реставрация на Бурбоните) е периодът, когато страната преминава от диктатурата на Франко към либерална демократична държава. За негово начало обичайно се счита смъртта на Франко, а за край - победата на ПСОЕ на 28 октомври 1982 г.
▲През октомври 1977 г. назначеният от краля министър-председател [[Адолфо Суарес]] събира на едно място политици, партии и търговски съюзи и се сключва споразумението „Монклоа“, което определя как да се осъществи преходът от диктатура към демокрация. Легализирани са всички партии, разпусната е партията "Национално движение" ([[Испанска фаланга]]), разработен е закон за политическа реформа, провеждат се парламентарни избори за нови Кортеси. В резултат на това първо демократично споразумение на 6 декември 1978 г. с [[референдум]] е одобрена новата испанска [[конституция]],
През [[2004]] в Мадрид са извършени [[Бомбени атентати в Мадрид (2004)|бомбени атентати]], в които са убити и четирима българи. Премиерът [[Хосе Мария Аснар]] губи изборите в страната непосредствено след бомбените атентати, най-вече заради включването на Испания в т.нар. [[коалиция на желаещите]].▼
На 23 февруари 1981 г. е извършен опит за държавен преврат от страна на военните. Въоръжени офицери от Гуардия Сивил (Guardia Civil), водени от генерал Антонио Техеро, нахлуват в парламента и прекъсват заседанието на Конгреса на депутатите точно в момента на избиране на Леополдо Калво Сотело за министър-председател. Критичната ситуация продължава 18 часа, но се проваля след намесата на крал Хуан Карлос, който прави телевизионно обръщение в подкрепа на законността и демократично избраното правителство.
Заедно с политическите промени настъпват и радикални промени в испанското общество с либерализация и пренареждане на ценностите. Промените в ежедневието са не по-малко радикални от политическата трансформация и са известни с името „движението“ ''La Movida''. Променят се класовата структура, икономическите институции, политическата рамка. Намалява влиянието на църквата, частично се узаконяват абортите, увеличава се ролята на жените в обществото, целият социален живот се модернизира. Промяната е още по-радикална като се вземе предвид обстановката от времето на Франко.<ref name="LOC">Eric Solsten and Sandra W. Meditz (eds.) [http://countrystudies.us/spain/43.htm Social Values and Attitudes], U.S. Library of Congress Country Study on Spain, 1990, from research completed in December 1988.</ref>
▲== Съвременна Испания ==
Между 1982 и 1996 страната се управлява от правителства на [[Испанска социалистическа работническа партия|Испанската социалистическа работническа партия]] ({{lang-es|Partido Socialista Obrero Español}}, PSOE) начело с Фелипе Гонсалес. През 1982 г. Испания е приета в [[НАТО]], а през 1986 става член на [[ЕС]], което дава нов тласък на икономиката.
Съвременна Испания е развита и модерна страна с висок стандарт на живот, която постепенно възвръща загубените си позиции на световната сцена. През 1992 страната е домакин на [[Летни олимпийски игри 1992|Олимпиадата в Барселона]] и на Експо 92 Севиля.
От 1996 до 2004 две поредни правителства са на [[Народна партия (Испания)|Народната партия]] ({{lang-es|Partido Popular}}) с премиер [[Хосе Мария Аснар]].
▲
Между 2004 и 2011 страната се води отново от социалистите с министър-председател [[Хосе-Луис Родригес Сапатеро]], а от 2011 правителството отново е на Народната партия, оглавявано от [[Мариано Рахой]].
[[Световна финансова криза (2008-2011)|Световната финансова криза]] засяга изключително силно Испания, защото слага край на десетилетие от бурен икономически растеж, свързан с усилени строежи на ваканционни имоти, и страната навлиза в рецесия.
През юни 2014 крал Хуан Карлос взема решение за абдикация. На негово място крал става престолонаследникът Фелипе като Фелипе VI.
== Източници ==
| |||