Иван Срацимир разширява [[крепост]]та край [[Белоградчик]] - неговата втора по големина и значение след Видинската, като издига 2 преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него военен гарнизон. През 1365 г. във Видинското царство нахлува [[Унгария|унгарският]] крал [[Лайош I Велики|Луи I Анжуйски]], който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Столицата [[Бдин]] (старото име на Видин) и останалите крепости в района (Белоградчик и др.) са под [[маджари|маджарско]] владичество до 1369 г.
ПрезСрацимир би могъл да се идентифицира с владетеля Сарадж, споменат на две места в османската хроника "Огледало на света" от Мехмед Нешри. Според нея той е служил като васал на султан Мурад I на три пъти - още през 1386 г. при обсадата на крад Коня в Мала Азия, при свикването на "похода на вярата" през 1388 г., чиято първа цел е била Търновското царство, и през 1389 г. при похода към Косово поле, завършил със смъртта на Мурад. Походът от 1388 г. срещу 30-хилядна [[Османска империя|турска]] армия нахлува дълбоко на север в Търновското царство, където Иван Шишман контролира само столицата [[Търново]] и няколко крепости около нея и по [[река]] [[Дунав]]. Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин турски гарнизон, след което султан [[Мурад I]] организира поход срещу владенията на [[княз Лазар]]. След решителната битка между турците и съюзните сили на [[сърби]] и [[бошняци|босненци]] [[битка на Косово поле|на Косово поле]] (15 юни 1389 г.) унгарският крал [[Балкански кръстоносни походи|Сигизмунд]] подготвя кръстоносен поход. През пролетта на 1396 г. неговата 60-хилядна войска влиза във Видин и прогонва османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците са разгромени [[битка при Никопол|при Никопол]] (25 септември 1396 г.) и [[Баязид I]] превзема Видин след кратка обсада.
Иван Срацимир е пленен и изпратен в затвора на [[Бурса]] в [[Мала Азия]] (край [[Мраморно море]]), където вероятно е удушен.
