Време: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 214:
Древните гърци вярват, че вселената има безкрайно минало, без начало. Древногръцките философи включително [[Парменид]] и [[Хераклит]] пишат есета за природата и същността на времето.<ref>Dagobert Runes, ''Dictionary of Philosophy'', p. 318</ref> Средновековните теолози и философи развиват концепцията, според която вселената има начало и ограничено минало. Те вярват в сътворението на света и единственото безкрайно и вечно нещо според тях е Господ, а всичко останало, включитено времето, е крайно.
Имануел Кант описва времето като интуиция, която ни помага да разберем света около нас.<ref name="kant">{{cite book |url=http://ebooks.adelaide.edu.au/k/kant/immanuel/k16p/k16p15.html |last=Kant |first=Immanuel |authorlink=Immanuel Kant |title=The Critique of Pure Reason, 2nd edition |year=1787}} translated by J. M. D. Meiklejohn, eBooks@Adelaide, 2004</ref> При него нито времето, нито пространството са веществени. Той ги разглежда като елементи на систематична умствена рамка, която е изградена на базата на нашия опит. Кант разглежда времето като фундаментална част от абстрактна структура, заедно с пространство и число, с помощта на които можем да установим последователността на събитията, техното времетраене и сравним движението на различните
[[Анри Бергсон]] вярва, че времето не е нито среда, нито умствена конструкция, но притежава времетраене.<ref>Bergson, Henri (1907) ''Creative Evolution''. trans. by Arthur Mitchell. Mineola: Dover, 1998.</ref>
| |||